Дипломна работа


Tesis (1996)

Човешкото око винаги е било  обсебено от движещите се образи, още повече, когато тези образи са образи на насилие, ужас, терор и смърт*. Психоанализата дава достатъчно популярни отговори на този феномен, за да ги повтарям. В себеуверенията, че няма причина лошото да се случва точно на нас търсим облекчение на страха си в историите на тези нещастници, които са нямали нашия късмет. В този смисъл, в дилемата да помогне, заснеме, наблюдава или да участва в акт на човешко посегателство, човек е на страната на съучастника, не на избавителя.

Tesis (1996)

В Tesis (1996) кино-студентка пише дипломна върху аудио-визуалното насилие. От амвона на аулата прикрит зад професорска титла садист (жлъчна хрумка), рецензентът й набива жалоните на индустрията в главите на бъдещите манипулатори- воайори. “Дайте на публиката това, което иска. Изведете Испанското кино там, където му е мястото!”.
По правилата на трилъра, или по-скоро по силата на вечно живата философска парадигма “фикция-реалност” с всичките й производни конотации, филантропският интерес към мерзките човешки нагони на лента отвежда красивото момиче към подземието на университета, в което енергични съдружници произвеждат снъф (от Snuff -76-та досега филмите засягащи по някакъв начин това, което се нарича снъф са много, ето бърз списък. Един от по-интересните, за който ще пиша някой ден е “Сръбски филм”, 2010 със Сърджан Тодорович ). Кълбото момичето разплита с помощта на касета от извратената колекция, документирала смъртта на нейна колежка. В адското пътешествие й “помага” болен фен на B-филми. Евентуалният извършител на заснетото в касетата също е брат по камера в арт-университета. Интересът на зрителя наистина го държи въпросът кой е убиецът, но важно е друго, критиката на забавлението. В Tesis отеква сардоничния кикот на Алехандро Аменабар – достатъчно загрижен за традиционните ценности и в същото време достатъчно креативен, за да интерпретира погазването им в зло предсказание – нивото на търпимост към ежедневната tv- доза хорър е ниско, низки са страстите и на неговия анонимен tv-консуматор. Предупреждението е ясно – не толерирайте безчувствеността, докато все още има някакъв шанс. Но кой ти слуша. В киното арт-идеализмът от сорта често прераства в остри антиутопии като Videodrome и The Running man.

“Феноменът в целия му ужас може да се види единствено в мига, кога е все още в зародиш. В момента, когато започне да се появява на всяка крачка, той става нещо естествено, нещо, с което сме се родили, нещо, с което се съобразяваме, нещо, което не предизвиква учудването ни.” Милан Кундера е казал тези думи по повод кича, но според мен са абсолютно валидни и за насилието.

* без жестокост, няма забава, пише в “Генеалогия на морала” Фридрих Ницше

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)