В Stone, Де Ниро/Джак е уморено и вкиснато от безсмислието на службата цивилно ченге, на седмица разстояние от излизане в пенсия. В колата слуша зомбиращи радио проповеди на местната протестантска църква; вкъщи обслужва с питиета вече зомбираната си от светите писания и уискито съпруга.

Неизказаната мъка, която ги дави разделно, присъства почти материално. От рапортите на Джак зависи предсрочното освобождаване на седналия срещу него затворник. В случая, това е бъбривият Едуард Нортън – Стоун, лежащ за подпалвачество.

В срещите им Стоун въвлича, уж опитния профайлър в опасна игра, на която само той знае правилата. Триъгълника допълва съпругата на Стоун – съблазнителната Лусета (М. Йовович). Лусета, в комбина със Стоун, работи ежедневно върху задачата да обсеби на либидото на стария Джак и съответно да въздейства на неговия доклад. Сексуалните й атаки са подмолни и коварни.

Мила прави страхотна роля, каквато от “Хотел за милион долара” насам не съм видял. Миналото на всеки от тримата тъне в езотерична загадъчност. По някое време първоначалните характеристики на героите търпят обрат и вече не е ясно, кой точно е тъпата страна в триъгълника. Основната линия във филма е за вярата, нейните трансформации и мутации.

За тъмната страна на Джак се загатва още в началото. По ирония на съдбата, при все че вярата винаги е била дефицит в живота му, той трябва да симулира самоувереност и да внушава доверие ежедневно. Това е чудесно пресъздадено в патологичните разговори с жена му и с католическия свещеник, към който непохватно се обръща за съвет.

Предполагаемото духовно преобразяване на Стоун  е правопропорционално на моралното падение на Джак и неспособността му да излезе от порочния кръг на разяждащи съмнения.

На второ гледане (бел. ред.11.2017) разказаната от John Curran история оставя още по-голямо удоволствие. Текстът е чист и обран от излишъци. Неговият автор Angus MacLachlan го е поставял и на сцена. Сцената с яйцето, което Джак взима от Лусета е готина препратка към ролята на Де Ниро в “Ангелско сърце”.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Дуетът Нортън-Де Ниро си спомня нивото от “Прецакването”, а, Stone, освен с не-зомби ролята на Мила се помни и с интригуващо маркираните психологически портрети.