Pi/Пи (1998)

Завършил докторат на двайсе, Макс Коен е математически гений обсебен от идеята да подчини хаоса на модел, като намери универсалния ключ към сътворението(и стоковата борса) в перфектната комбинация от числа.

Едновременно преследван от една страна от тесен кръг просветени хасиди и уолстрийт акули от друга, с помощта на своя силициев “мозък” Евклид, Макс “пържи”  текстове от Тората,  преследвайки закодираното в двеста и шестнайсе цифри име на Бог.

Окуражение намира в мистичните достижения на Фибоначи, Леонардо, играта Го, √ 2 + √ 3 = 3,146 на Платон. Халюцинации, прозрения и страдания завихрят спирали, подобно на златното сечение, с което Коен докосва Демиурга.

 Pi (награда за режисьор в Сънданс, награда „Независим Дух” и награда за „най-добър първи сценарий”) e сниман като дневник, чиито рефрен е реминисценция към детството на Коен, когато въпреки родителската забрана гледа право в ослепителното слънце.

По-късно любопитството му минава на ниво “Икар”, както съчувствено го нарича неговия ментор Mark Margolis. От блестящ учен, той става ренегат нумеролог, настървено натискащ Enter, всеки път когато пуска в ход нова изчислителна схема.

Дебютът на Дарън Аронофски (написан от него и титуляра в лентата Sean Gullette) е толкова силен, колкото е Контрол за Нимрод Антал.

В прегоряло чернобяло, с изследваща под микроскоп лудия свят на обсесията камера и перфектен тайминг между интелектуалните рефлексии и саундтрак с надъхващи парчета на Афекс Туин, Масив Атак, Орбитъл и Клинт Менсел – екс солист на Pop Will Eat Itself, разсписващ се във всеки филм на Аронофски, “Числото Пи” е пример за това, как с малко пари (60 000 събрани с по сто долара от приятели и близки) може, и се прави независимо авторско кино на световно ниво, повлияло на десетки автори.

П. П.