Докто играе Електра, ненаситна за успех актриса пропада в пукнатина на нервната си система и дава обет за мълчание. Обратно на древногръцкия мит, синът й е привлечен към нея със силата, с която нарцисът се бори  срещу него.
От заведението за душевноболни, където съпругът й я води, я командироват със сестра Алма (на исп.- душа), на островна вила на същия Форьо, където Бергман купува къща на своя так. нaр. “Страдивариус”. (в нейната книга “Промяна” после разбира, че Лив не се е впечатлила особено от това).
Мълчанието на Лив е всепоглъщащо, хищно, и конформистът Биби Андершон пада нейна жертва. Следва борба за идентичност, истински хорър, цитиран в творчеството на десетки режисьори.

Под знака на самоанализата и терзанията на душата, Persona (1966) е визитната картичка на Бергман, заснет така, че и кларинетът на Уди Алън (откраднал операторa Свен Нюквист за 4 свои ленти) да омекне. Страхотни коментари към сянката и персоната по Юнг, бързи алегории в началото и края, наситен със съспенс диалог и чудовищно добре намерена кулминация в двойния монолог на Алма, веднъж с нейното лице, веднъж с лицето на Воглер, докато не се слеят в едно.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!