Even though I’m no more than a monster – don’t I, too, have the right to live? “Oldboy”

На рожденния ден на дъщеря си, току що излязъл от полицията пиян и гневен О Десу е отвлечен. Похитителят е анонимен през всичките 15 години, които жертвата понася в декорирана с Джеймс Енсор от 1891-ва стая.  (Парк натоварва репродукцията с цитат от Solitude на Ella Wilcox – “Laugh and the world laughs with you. Weep and you weep alone.”)
Единствен приятел, любовница и любимец на О Десу е тв дистанционното. От новините разбира, че детето му расте с мисълта, че е отговорен за загадъчното убийство на майка му.
Агонията в изолацията е пропорционална на паниката в големия затвор навън. Кукловодът му позволява бягството, за да стигне монтекристо фаза “б”, на педантично изпълняван в продължение на десетилетия план за отмъщение.

По вкуса на ядените ежедневно кнедли О Десу намира първата нишка. Преди това е изял жив октопод под погледа на дъщеря си, с която под хипноза изпълняват роли, спомнящи връзката Лиза Боне – Мики Рурк в Ангелско сърце. ( Като будист, след 4-те изядени в дубли октоподи Min-sik Choi всеки път се е молел)
Превърнал се в машина за убиване, О Десу (името значи Приятел на хората) си прокарва път към своя създател, минавайки през главорези, ребуси и погребани в миналото грехове.

….

Американският Oldboy от 2013-та на Спайк Лий е очаквано, но незаслужено критикуван.

Тоналността е търсена съзнателно различна. Има много нови неща. Избягването на дословността е за уважение, както и логичната последователност в изграждането на героя. Външната сдържаност на Джош Бролин прави физическата му игра още по- солидна, а различният финал е закономерен избор в холивудската интерпретация. По виталност и естетика естествено отстъпва, но това е качествено адаптиран трибют, без претенции за конкуренция с оригинала.