Nocturnal Animals


nocturnal animals

Откриващите кадри на Nocturnal Animals уязвяват смъртоносно пуриста: огромни вертикални пана инсталирани в упадъчно-белия интериор на ЕлЕй галерия за съвременно изкуство. Върху плазмите, жени (50-60 год.) с набраздено наднормено тегло, с кабаретни грим и атрибути развяват одеяла от плът на забавен кадър. Лицата им пръскат нездрави струи на реваншистки ентусиазъм. От инфантилната ода бие студена, симфонична пот -кадрите са покрепени от шибано-гениалния поляк Abel Korzeniowski, работил с Форд и в A Single Man. В залата на галерията на постаменти лежат хиперреалистичните скулптури на подобни ХХL моделки. Естетически бунт? Не. Дежурен фон за развратно-скъпо питие.

Стъпвайки върху романа на Остин Райт „Тони и Сюзън”, Том Форд композира конструктивистко произведение, от която стърчат три времево обособени истории. Едната е за топ-кураторката Сюзън – блестяща във всяка една фасета Ейми Смартс. Сюзън е в екзистенциална фуга, паникьосана от вакума на битието си. Тя получава копие на нов неиздаден роман от Тони (Джейк Гиленхал), бившия й съпруг и писател, когото е изоставила преди 20 години.  Посветеният на нея ръкопис носи заглавието Nocturnal Animals, което е и някогашният й прякор от Тони.
Втората история е от съдържанието на въпросния роман на Тони. Класически хорър на магистрално насилие. Едуард (отново Гиленхал) губи най-светлите късове от нормалния си живот след инсценирана разпра с ординарно безпричинното зло. Мизансцен са ерозиралите нрави и  пустош на Тексас. Ченгето на Майкъл Шанън (този човек е надрусан с маниакалност до козирката на каубойската си шапка) е редом до Едуард във всеки смисъл.
Третата, затваряща парабола във филма е възможната среща на Сюзън и Тони. Има и една черно-комична свръзка със Саймън Пег.

nocturnal animals(2)

След изтънченият A Single Man, Том Форд не разочарова. Пестелив на сценарна украса, Форд е оперно-разточителен в емоционален план и дързък в работата с чувства колкото и Абел Корженьовски. Това може и да е недостатък, когато се стигне до декадентско самоопиянение, но в крайна сметка нюктюрното (музика за нощта) като жанр в романтизма предполага творба, почиваща на патетичния израз, така че концептуално всичко е наред.

Спестеният разказ уважава киномана и показва култура на автора. Нео-ноар романът, историята в историята, присъства доколкото е необходим катализатор за съвестта на Сюзън, централната фигура. Отчаяна от застигналите я думи на майка й (превъзходна сцена с Laura Linney), тя е пасивен свидетел на своя крах, резултат от сблъсъкът на две разнородни идеи за успех, лоялност, любов. Форд владее оптичните фокуси. Преобладаващите близки планове върху лицата на актьорите са измамни, скриват повече отколкото показват и отлагат мързеливия и затъпяващ комфорт на удовлетворението. Обосновано отвореният финал  направо елиминира шансът за задоволяване на нечистоплътния зрителски интерес. Което и прави “Хищници в мрака” хипнотичен. Красив и в много нюанси различен от иначе сродните по хабитат хищници на Брет Елис и Никълъс Ван Рефън. Формалната красота обаче е невъзможна без провокативната мощ на метафората. Политически леър трасира филма още в началото. Прекрасно забавляващите се овърсайз дами, освен квинтесенция на историята са и полароидна фотография на това какво е Америка днес – уморена, отпусната, катастрофирала в благополучие психотична маса. Чрез хипертрофия и терапевтична гротеска Форд оперира (с)представата за срам. Срамът от разобличението на голотата ни, външна и вътрешна. Подсказка и за възможно справяне с натрупаната вменена, лична и колективна вина.

П.П. Думата nocturnal – нещо, което принадлежи на нощта, естествено е нагло ощетена в българския превод.

 

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)