Margin Call (2011)

There are three ways to make a living in this business. Be first, be smarter, or cheat.

“Историята се повтаря отново и отново. Трябва да купуваш, когато светът върви към катастрофа, и да продаваш, когато всичко е наред”. Лесна работа…

Margin Call проследява паническите ходове, които няколко топ-уолстрийт спекуланта предприемат, за да умножат милионите на шефовете си, 24 часа преди Фирмата да потъне.

Като факти и съдържание с безобразната си веристичност Margin Call не се различава от документалните ленти, които вече сме гледали за Кризата. Няма повод за оптимизъм, тежестта му тепърва ще се потвърждава. Вписва се перфектно сред “Вълкът от Уолстрийт”, “Wall Street 1,2″,”Boiler Room” и прочее тревожни анти-панегирии.

Историята е за безпрецедентния фалит на Lehman Brothers (613 милиарда долара), дословно ехо от краха на пирамидата Енрон 2001-ва. Джеръми Айрънс като цинично-безкръвна акула е фантастичен. Пазител на аналите на алчността. “1637 г., 1819 г., 1837 г., 1857 г., 1884 г., 1901 г., 1907 г., 1929 г., 1937 г., 1937 г., 1974 г., 1987 г., 1992 г., 1997 г., 2000 г. – Всичко се повтаря и ние не можем д аси помогнем”.

Кевин Спейси , без капка комизъм натрапчиво прилича на Джийн Хекман. Криминално добра игра. Преживял 34 години в стъклените кули на пазара, разкаянието на героя му е от страх, не от друго. Косвено банкрутирал стотици бизнеси, скърби със сълзи за умиращ домашен любимец. Проблемите на другото човешко същество са абстракция, измерима с графиките на отворени и затворени позиции на екрана.

J.C. Chandor (All Is Lost) ползва семейния опит*. Режисира камерно, с едва един-два външни кадъра, безпристрастен към звездния статус на Деми Мур, Пол Бетани, Стенли Тучи. Финансовата лексика звучи като словото на антихриста.

Любима сцена: Обсъдили параметрите на Края на гробищна сбирка с останалите самозабравилите се наместници на Златния телец, Деми Мур и Simon Baker в асансьора.  Между им – чистачка с обичайните за професията хенд екстеншъни. Разговарят през жената, сякаш тя не съществува. Културният варварин, самодостатъчният айн ранд-usапиенс” и маргинала – два свята без атропологична засечка.

Посланието на J.C. Chandor е недвусмислено -лопатата на Спейси, копаещ могила размер гарсон и половина в задния двор озвучава финалните надписи. (в “Shrink” пак погребва кучето си…)

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

И да не си на “ти” с фондовия сленг, в сравнение с блокбастърите на Роланд Емерих отворената апокалиптична бездна тук ще ти се види безкрайно по-дълбока.

*бащата на режисьора е с 30 годишен стаж в Мерил Линч.