На тоя свят по един или друг начин всичко се плаща. Особено пък когато те транспортират от точка А до точка Б. В Kontroll подземната железница е обживяно с призрачни влакове и още по-призрачни обитатели колективно подсъзнание, в което да си събирач на билетчета е най-шибаната инкарнация, която може да ти се случи. Веднъж попаднал на територията на Контрольора или си плащаш цената, или за крюто на Булчо си персона нон грата.

Мръсен, поетичен, халюционогенен до козирката, Kontroll е гигамегауспешният дебют на Нимрод Антал (“Дрогиран Набоков”, роден в Ел Ей, завършил унгарската кино академия), който с холивудските си продукции Armored и Vacancy така и  не успя да стигне същото ниво.

Със сериозен тон в началото, директорът на метрото в Будапеща симпатично успокоява зрителите, че служителите му не се държат като фиктивните си аналози. После почва турът из вътрешностите на Аза/Ада, в Kontroll те са едно. Главният герой – странният младеж-отшелник Булчу, Антал въвлича във високоскоростна “психаротерапия”, в която той се надбягва пред влака с налудничав железничар, гони опашката на дух-убиец, бива ментор на расли накриво деца, мечтае за поредната среща с момиче в костюм на мечка и се бори за разсъдъка си, както с колеги откачалки, фашизоидно ръководство и призраци от външния свят, така и със собствения си мозък.

Саундтракът на унгарската елктро синт-поп група NЕО влиза под кожата,  а простите, мъдри слова, които Jim Adler и Nimród Antal слагат в устата на машиниста Бела, закотвен завинаги в локомотива си, са включен ескалатор към Светлината.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!