Jackie Brown и Пам Гриър – 2 лица на една и съща легенда


С Jackie Brown (1997) Тарантино отдава заслуженото на Пам Гриър, първата голяма афроамериканска екшън актриса, с десетки блаксплойтейшън заглавия в 30 годишната си кариера ( жанр редефиниращ политическия статус на чернокожите през седемдесетте в Щатите, отварящ за преразглеждане расови предразсъдъци, стереотипи и взаимоотношения). Сценарият е по мистери-съспенс новелата Rum Punch на Елмор Леонард(1992).

Диалогът и смяната на заглавието дистанцират доста адаптацията от книгата, но едва ли някой съжалява за това. Диалогът е запазената марка на Тарантино, удоволствието да стъпва в правилните думи и да ги разхожда под носа ти до изтъркване, с пълна сила личи и тук, най-професионалният му според него филм. Връзката Ордел/Сам Джаксън – Луис/Де Ниро е фин контра леър на основния романс Робърт Форстър и Пам Гриър. Дали заради персонификацията от Робърт Форстър ли не знам, но от всички разписани от Тарантино персонажи Макс Чери ми е в топ 3. Със всяко гледане минатият мисловен труд зад мълчаливото “вмъкване” на Де Ниро впечатлява все повече. Кулминационната точка с размяната на пликовете с пари е заснета от всички възможни гледни (на замесените персонажи) точки; докато те омагьосва магьосникът, уж ти разкрива тайните на своята магия. Всеки от героите те печели от първите си секунди. Майкъл Кийтън никъде другаде не е бил толкова забавен. Джаки и компания осигуряват атмосферата, към която ти се ще да се връщаш отново и отново. За добро или зло Тарантино е най-влиятелният могул в ентъртеймънт киното днес. За добро защото разплитайки кълбото с препратки назад може да прегледаш половината световна филмотека и Q. R ще ти бъде верен гид. А за зло защото подражателите цитират цитати(как да крадеш от крадеца), без да знаят че са цитати, а и да знаят че са цитати не са наясно какво точно цитират тези цитати. Резултатът е can lee положение.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

, , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)