Гангстер номер едно


gangster n 1

Историята за хищното хулиганче с интуиция, как, кого, кога и къде да удари със своите мачете, нож и брадва, е режисирана от Пол Макгиган (“Acid House”) с иновативен поклон към най-емблематичното от Скорсезе, Брайън Де Палма, Тарантино, “Имало едно време в Америка“. Визуалните решения и подход, дават да се разбере, че Gangster No. 1 не случайно излиза в една и съща година (2000) с “Американски психар” и “Гепи”.
Да играе младия Макдауъл, освен златен шанс за Пол Бетани, е и дебют изстрелял го в желаната орбита. За смразяващите си неми викове например, вдъхновение черпи (по негови думи) от “папите” на художника Франсис Бейкън.

gangster-no-1

Конструкцията е позната. Първата една трета на “Гангстер номер едно” е напомпана с наратив ретроспекция за манипулираните от младия гангстер Бетани рокади в бандата на касапина от Мейфеър, Фреди Мейс – превъзходен Дейвид Тюлис, довели до неговия възход. В кастът няма второстепенни игртачи. Мутрата на Фреди Формън е толкова перфектна за ролята на конкурентния бос Лени Тейлър, че чак дразни. Унижаваният от всички “заек” Еди Марсън за пореден път показва класа, а специализиралата се в гангстерски филми Сафрон Бъроуз, е цветето в бутониерата на мрачния принц.
“Какво имаш ти, което аз нямам?” – стене в злобно недоумение старото парвеню великанът Макдауъл, пред помъдрелия в затвора, детрониран от него преди трийсе години бос, комуто лайфстайл варварски е плячкосал. Снизхождението на пребореното его към насилника оформя културният сблъсък, заради който артхаус упражнението по стил е в топ 10 за най-добри брит-гангста приказки на всички времена.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)