“Най-тежкият грях за всяка нация е опитът да скрие събитията, които я позорят.”

Комфортният бюргерски живот на телевизионен водещ е смутен от тайнствени VHS- ки, които за разлика от касетата в Изгубената магистрала, все пак съдържат логично обяснение за съществуването си. Поне така твърди Даниел Отъой пред жена си Жулиет Бинош, разтормозена от анонимния тероризъм издателка, чието двойствено поведение не остава скрито за сина им – достатъчно чувствително дете, за да е на свой ред подозрителен към целия случай. Ръководен от гузната си съвест и съдържанието на детските рисунки придружаващи касетите, телевизионерът стига до булевард Ленин и мизерната квартира на алжирско семейство, бащата на което е щял да му бъде доведен брат, ако измислените от него лъжи не бяха накарали богатите му (на Отьой) родители да пратят алжирчето в дом.

По средата на филма има шокираща сцена на самоубийство, която неизменно изтръгва стон на потрес, включително и на премиерата в Кан (Златна палма за режисура). Бинош разказва, че Ханеке се е радвал на това неволно признание, като дете.
Конспиративните теории на феновете са изумително дръзки, но обяснение кой е пращал касетите, разбира се, няма. Въпреки че външно е мистериозен трилър, Скришно е политически филм за неизбежната невроза на нацията, допуснала масови убийства на алжирски емигранти в Париж по времето на Дьо Гол, 58-ма.
Скришно умишлено изглежда като CCTV запис.  За това намекват не само ъглите на камерата, но и идентичността между кадрите от тайнствените записи и останалите –  целият филм е в дигитален формат (без музика). Похват, който допринася за това да се поставиш в кожата на воайор и от дистанцията на нездравото любопитство, да усетиш пълноценно чуждия страх.

“Авторът играе с публиката. Историята е провокация с красива измама. На първо ниво засяга колониалната вина на Европа и расовите отношения. На второ имунитетът на буржоазната класа, скрита зад завесите с хапчета за сън и проблеми в отношенията между поколенията, а под всичко това плува страхът на индивида за неприкосновеността му от това да бъде “наблюдаван” или шпиониран със или без вина. Ако има такава, тя естествено води до скрита тайна. Всичко е скрито под заглавието, на което служи. Пъзелът е множествен… Проблемът не е в тайната, а в параноята и недоверието, които тя може да предизвика. Психологията надминава филма в цялата му изобретателност.” Златна Романова

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!