Отказал съвременната ирония (намиганията са единствено буквални, в спазматичните тикове на физиономията на Т.К) в името на романтично-старомодния класически (неизчерпан) разказ, с нюх за комичното (от 15-годишен с брат си е stand up, оттам и прякора Beat Takeshi) и със смущаващо дълбоко разбиране към най-мрачните страни в човека, Такеши Китано е неподражаем автор, добавящ на всеки 4-5 години по една нова картина в общия си, 360 градусов полиптих.

Brother тръгва от Япония и завършва в Ел Ей. За да спести на брат си неприятности, Аники, мафиот от Токио, емигрира в Щатите при по-малкия си брат – тясноскроен дилър на дребно. Със себе си пренася и войната, саморазрушителният порив, без който не може. Колкото повече разраства територията на гнилата си империя Аники, толкова по-повече губи интерес към живота си-съдба.

Тежестта на изгнанието, излята върху фундамента на честта, Китано пресъздава с искрената лекота в забавленията от скука, между Аники и чернокожия му (брат по сърце) Омар Епс. Познат от предните му филми похват, ключов за съзерцателната философия на режисьора.

Борят, както каза Борислав Банев по друг повод*, безсмислието на дните. Така или иначе, неоригиналността на човешкото съществуване е тема дълбоко пропила съвременната култура.

Покер фейсът на Китано отново изгаря кислорода, а взаимодействащи си в сцена актьори извън кадър упорито продължава да бъде стилистична запазена марка.

Око радват познати от филмографията му лица, като това на Сусумо Тераяма и, разбира се, елегичните, “песнопойки” на Joe Hisaishi.

П. П.
Чат-пат Такеши Китано открива изложби със съвременно изкуство като тази, или излага суперинтересни обекти в Fondation Cartier, красноречиви за широкия диапазон  на визуалния му речник.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!