Отвъд пределите


Beyond the reach

Римейк на американски трилър от 74-та, Beyond the Reach е със здрава като пернишки винкел фабула, предназначена да налага предимно неукрепналите възприятия на зрители родени след смъртта на Джон Гилгуд (2000). Като продуцент Майкъл Дъглас си е заплюл перфектната роля – корпоративна ламя стъпила на няколко континента (напомня Реймънд Тъск/Джералд Макрейни от “Къща от карти”). Ала “Гордън Геко на стероиди” героят отива на лов в пустинята Мохаве с тунингован джип, специална пушка и въобще цялостно барнат ансамбъл на човек, не губил и миг време в размисъл над духовните ценности. Водач на егото му е момче патологично обвързано с местността – по особено гаден начин семейството му е загинало точно в тази пустиня. Човек изпречил се на мушката на ВИП стрелеца обаче, поема предназначеното за бъдещия трофей олово. Разкриването на нелепия инцидент застрашава кариерата на магната и съответно два пъти повече живота на момчето свидетел.

beyond the reach

Дъглас разпъва богатия си на сръчни номера реквизит и за известно време играта на котка и мишка радва окото. Подгонено от щутгарския 4×4 екзоскелет момчето (Jeremy Irvine от “War Horse”) поема тонове ултравиолетови лъчи преди подобно на един малък американски Давид, да надделее със самоделна прашка. Престъпникът е морално и правно инкриминиран, после следва един долнопробен седемдесетарски обрат, за който Майкъл Дъглас заслужава да обитава едно специално изградено за траши туистове адово местенце.

Тази конвенционална издънка на индустрията за разтуха едва ли ще остане в паметта ти до следващото лято, но се гледа. Човек на финансово подплътения нагон, Дъглас е безупречен като филцовата си шапка.

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)