Тагнат с Malcolm McDowell

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Гангстер номер едно

gangster n 1

Историята за хищното хулиганче с интуиция, как, кого, кога и къде да удари със своите мачете, нож и брадва, е режисирана от Пол Макгиган (“Acid House”) с иновативен поклон към най-емблематичното от Скорсезе, Брайън Де Палма, Тарантино, “Имало едно време в Америка“. Визуалните решения и подход, дават да се разбере, че Gangster No. 1 не случайно излиза в една и съща година (2000) с “Американски психар” и “Гепи”.
Да играе младия Макдауъл, освен златен шанс за Пол Бетани, е и дебют изстрелял го в желаната орбита. За смразяващите си неми викове например, вдъхновение черпи (по негови думи) от “папите” на художника Франсис Бейкън.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes