Тагнат с 2017

Героят

“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Петорката на седмицата


Donnie Brasco, 1997 на англичанина Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение) е от качествените гангстерски филми, алманах по мафиотски стойки, жаргон и лайфстайл, илюстриран с етнографска страст от Пачино, Деп и Майкъл Медсън. Приятелство и предателство, биват дефинирани единствено от понятието “дълг”. Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави. “Помогнах да бъдат унищожени някои фантазии – отбелязва в биографичната си книга “На пътя на злото”, първият внедрен в мафията за цели шест години агент. За разлика от образите, които получаваме във филми като “Кръстника”, мафията в реалния живот е банална. Разговорите са тъпи, продължава той: “Какво ще откраднем днес? Как ще го откраднем?”

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Какво се случи с Понеделник

Фантастично посредственият трилър “What Happened to Monday” на Netflix  (известен в ЕУ като „Seven Sisters”) граби внимание единствено заради  Нуми Рапас. Да я видиш седемкратно клонирана е кукичката, която не можеш да си спестиш. Историята на норвежеца Томи Виркола („Dead Snow”, „Хензел и Гретел: Ловци на вещици”), е за 2073-а, когато правителството тероризира с горелки и криостати семейните двойки с повече от едно отроче. Звучи познато? Истината е, че сценарият на Макс Боткин и Кери Уилямсън издиша грозно. Ако си спомняте Децата на хората, Гатака о прочее филми експлоатиращи детската струна – Hunger Games,  това не е случайно. Ама от фенство до криейтив има път, който Виркола и сие, от мързел или от затъпяване, очевидно не са и понечили да изминат. Дори една сай-фай джаджа няма измислена като хората. Проектът трябваше да попадне в ръцете на режисьор като Neill Blomkamp. Или като Спилбърг. Minority Report е на светлинни години напред, спрямо този румънски (сниман е там) продукт. Въобще, какво се случи с Нуми Рапас? Unlocked (2017), например, с нея и Джон Малкович, е монолитно посредствена, антитерористична тъпотия, в която са нагълтали Нуми с тестостерона на Даниъл Крейг…

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Песен за песен

Два любовни триъгълника – Руни Мара, Майкъл Фасбендер, Райън Гослинг-, с романтични разсейки – Люки Лий, Натали Портман, Кейт Бланшет -, на един бъкан от познати муцуни (Джони Ротън, Вал Килмър, Флорънс§ Машийн, Пати Смит, Ред Хот и тн.) фест в Остин, Тексас. Атмосферата е свободно падане от песен на на сцена, от сцена на връзка, от чувство на кадър (Еманюел Любецки наистина е бог). Гравитацията определят едни и същи неудобни въпроси от поетиката на раздвоеното сърце, тихо изречени, дълбоко изсечени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

THE CIRCLE

THE CIRCLE/КРЪГЪТ(2017) e дело на James Ponsoldt, автор на The End of the Tour, и това беше единствената причина да го гледам. Заглавието експлоатира сковаващата перспектива малкото ти оставащи свободи да бъдат ограничени от зъл алианс между програмисти и корумпирани политици. Комиксов контраст, като в Готъм сити. Не че не звучи достоверно – персоналните ни данни в нета са стока в обръщение, но не бива да бъркаме знаците на предупреждение с тези на параноя. Човек е готов на всичко за да разсее тревогата си. Болшинството потребители с нездрав кеф ще се залепят на екрана. Страховете им са екстраполирани за пореден път в холивудска продукция с бонбонени лица, рекламистки монтаж и математически изчислена във фокус групите на предварителни прожекции драматургия.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Wilson

” Ние сме дебели, грозни, плешиви и самотни.., сякаш излезли от хорър филм..” е една от репликите на фантастичната (без ирония) Лора Дърн в Wilson.

Да, диалогът е на ниво Бродуей, пак без ирония. Уди Харелсън – Уилсън и Лора Дърн – Пипи играят двойка декласирани от обеществото неудачници, които решават да се явят пред своето дете след 15 години неведение. Детето е стокилограмово хипо в стиймпънк стайлинга на Шон Ленън, с обичайните тийн проблеми. Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote