Тагнат с 2016

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Complete Unknown

На рожденния си ден, мъж на средна се колебае да последва ли жена си в Калифорния, където тя ще специализира. В същото време на партито се появява негова любов, изчезнала безследно преди 15 години. Тя привлича внимание с колоритни, авантюристични преживелици – живот в Китай като асистент на илюзионист, биолог специалист по тасманийски жаби и тн. Биографичните бележки обаче, хронологично си противоречат и това се забелязва от околните. Хората не толерират подобни прояви на въображение, смятат ги за безотговорност. Техните очи виждат тренирано скачане от образ в образ, патологично отклонение от възприетото за нормално. Как да вярваш на човек, който утре може да претендира за различна от познатата ти личност? От другата страна – защо да не полираш и изнамираш нови и нови фасети на своя вътрешен диамант, наречен Аз; трябва ли да се откажеш от личното си разбиране за свобода, само защото обществото счита подобен начин на живот за предателство спрямо устоите му? Скромен откъм атрактивни решения и осезаемо движение, Complete Unknown впечатлява с необичайната си трактовка по темата за идентичността.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Петорката на седмицата


Donnie Brasco, 1997 на англичанина Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение) е от качествените гангстерски филми, алманах по мафиотски стойки, жаргон и лайфстайл, илюстриран с етнографска страст от Пачино, Деп и Майкъл Медсън. Приятелство и предателство, биват дефинирани единствено от понятието “дълг”. Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави. “Помогнах да бъдат унищожени някои фантазии – отбелязва в биографичната си книга “На пътя на злото”, първият внедрен в мафията за цели шест години агент. За разлика от образите, които получаваме във филми като “Кръстника”, мафията в реалния живот е банална. Разговорите са тъпи, продължава той: “Какво ще откраднем днес? Как ще го откраднем?”

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Еди Орела

Eddie the Eagle е вдъхновяващ биографичен(на 50%) филм за спортните подвизи на чепатия и упорит британския ски-качач Еди Едуърдс, станал нещо като талисман на Зимната олимпиада през 88-а.
Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Франк и Лола

Kaто всеки друг филм с Майкъл Шанън Франк и Лола е най-малкото симпатичен. Определят го като psychosexual noir love story, и аз нямам нищо против това. Майкъл Шанън е готвач, амбициозен, но тих, за разлика от Брадли Купър в Burnt. Енергията си влага предимно във връзката с Imogen Poots, лабилна девойка с ниска самооценка, “лекуваща” травматично минало с безразборен секс.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes