Тагнат с 2016

Петорката на седмицата

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем. Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър. Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа. Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.  Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович. Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” , като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица  Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Complete Unknown

На рожденния си ден, мъж на средна се колебае да последва ли жена си в Калифорния, където тя ще специализира. В същото време на партито се появява негова любов, изчезнала безследно преди 15 години. Тя привлича внимание с колоритни, авантюристични преживелици – живот в Китай като асистент на илюзионист, биолог специалист по тасманийски жаби и тн. Биографичните бележки обаче, хронологично си противоречат и това се забелязва от околните. Хората не толерират подобни прояви на въображение, смятат ги за безотговорност. Техните очи виждат тренирано скачане от образ в образ, патологично отклонение от възприетото за нормално. Как да вярваш на човек, който утре може да претендира за различна от познатата ти личност? От другата страна – защо да не полираш и изнамираш нови и нови фасети на своя вътрешен диамант, наречен Аз; трябва ли да се откажеш от личното си разбиране за свобода, само защото обществото счита подобен начин на живот за предателство спрямо устоите му? Скромен откъм атрактивни решения и осезаемо движение, Complete Unknown впечатлява с необичайната си трактовка по темата за идентичността.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes