Тагнат с 2016

Дългият път на Били Лин

Анг Лий (Тигър и дракон, Планината Броукбек, Животът на Пи, Lust, Caution) е титулуван като “първият цветнокож режисьор с Оскар (два броя!)”, секси епитет за вестникарите. Макар и закъснял и без да добавя ново послание към сродните анти-милитари заглавия, Дългият път на Били Лин (2016) все пак е повече от секси и може да се каже, че след Планината Броукбек  Анг Лий отново смущава менталното статукво на консервативния американец.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Paterson

Paterson movie

Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит.
Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос Уилямс и ешелон дребни величия, закарфичени зад бара. В еднофамилна къщичка вечер драйвъра го чакат една яка индийка и един английски булдог – атмосферата е мечтателно-приповдигната като в коледен разказ на О’Хенри. Индийската амели пулен мечтае да стане дизайнер, кънтри певица или поне сладкарка. Тя е артистична, красива и няма нищо против мизерията, напротив – силно подкрепя момчето си в писането. Монотонния делник с неизменния маршрут работа-вкъщи главният герой понася стоически, направо с дебилна невъзмутимост. Ден след ден – това е хронологически пресъздадено, вкъщи, в буса, след работа в уединение сред природата той движи химикалката, пълнейки тайния си бележник със семплата хайку поезия на Рон Паджет, любимец на Джармъш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

В часовата зона на “Слава”

stefan-denolyubov-v-slava

“Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.”
Светослав Тодоров

Българското кино е в интересната позиция да привлича устойчив и все по-голям международен интерес през последните няколко години, но без това генерално да променя усещането, което етикета “български филм” носи за средния зрител в самата страна – този, който очаква информацията да дойде магическа сама при него, не се събужда с Indie Wire и може да зададе въпрос като “ако този филм печели награди, защо го няма в кината?”. Получава се среда, в която най-позитивните отзиви, които може да намерите за български филми, често се оказват на английски и то от сериозни места.

Възможно ли е местен филм да обедини по-запознатите и по-широката аудитория? Може би най-отличителната черта на “Слава”, третият пълнометражен филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е именно, че излиза от нишовостта. Той е точно толкова сериозен, колкото трябва и забавен – където трябва. Хуморът е дори от полза на драматичните моменти – усещането, че наблюдаваш среда от хора, в която всеки егоистично дърпа тези около себе си в своята посока, идва като послевкус. “Слава” е възприемчив, без това да е за сметка на качеството. Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes