Тагнат с 2015

Омразната осморка

The Hateful Eight / Омразната осморка (2015)

Ако някой може да говори по болезнени за обществото въпроси, без да рискува, то той непременно е нечий клиент; и следователно размишленията му не са свободни, а по-скоро поръчкови. Щом това се разбере, към тази позиция (на безопасно изказващия се) се устремяват най-банални доносници и интриганти (сикофанти). Николай Гочев

Дилижанс крета сред величествено заснежен Уайоминг само няколко години след Гражданската война. Пасажери са ловецът на глави Джон Рут/Кърт Ръсел и пленничката му Дейзи Домерг/Дж. Джейсън Лий  бързат към градчето Ред Рок. По пътя срещат бивш майор на страната на съюза и също настоящ ловец на глави(Сам Джаксън) и ренегат от армията на конфедерацията, твърдящ, че е новият шериф на Ред Рок. Подгонена от буря, “покер”-четворката бърза към задължителната спирка на дилижансите в планински проход, галантерията на Мини.
Осмият филм  на Тарантино е нещо като личен осемхилядник. В същото време побива колчета и в съвсем нови кино-територии. Както останалите филми на Тарантино, и този е написан и режисиран изцяло от него. The Weinstein Company, от “Глутница кучета”, до “Джанго без окови” отново са партньор.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

На Чисто: Сциентологията и затвора на Вярата

На Чисто: Сциентологията и затвора на Вярата (2015) e мащабно, подплътено със свидетелски разкази изследване за произхода, целите и влиянието, която една от най-опасните организации в световен план има днес. Материалът наистина е изчерпателно образователен.  Започва със създателя на сциентологията Рон Хъбард, разглежда еволюцията на идеите му, миналото на талантлив и продуктивен фантаст бълващ десетки книжлета на година – държи гинес рекорд за това, годините на военна служба и присвоените за пропаганда героични митове – приличат на тези на Хемингуей, сатанинските семки в книгата Dianetics – първата сериозна заявка за дългосрочно вклиняване в податливите на манипулации човешки мозъци, раждането на организацията, гениалното построената йерархия от роби които я обслужват и привличат нови роби, хитрите юридически маневри осигурили живот на хидрата, импровизационните ментални тактики от първите години преди злото да укрепне и се изправи във вида, в който го познаваме днес – филмът систематизира и анализира функциите и плановете на сектата по толкова убедителен начин, че надхвърля всичко, което сме се опасявали, че може да съществува в областта на сайко шарлатанията и мас-управлението на бели зомбита, всичко до което фантазията ни се е протягала в най-лошите кошмари.

Прочети още »

3.23 avg. rating (66% score) - 13 votes

Петорката на седмицата

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович. Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” , като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица  Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Три добри филма с Ричард Гиър

Time Out of Mind / От незапомнени времена (2015)

Орен Моверман знаеш от „Вестоносецът“ с Уди Харълсън и „Няма ме“(сценарий) с Кейт Бланшет като Боб Дилън – режисьор с мащаб. Точно заради това Ричард Гиър му подарява работата по този необичаен за амплоато му филм. Time Out of Mind навлиза доста смело в психиката на бездомния, на отказалия да си връзва връзките на обувките сутрин човек. Защо така става, че човек се отказва да бяга, да се състезава в кариерата, да носи семейни отговорности, да си плаща осигуровки. Няма прости отговори в тази супа от колективна вина, няма място и за обидени, само болката е винаги навреме с регулярни доставки. Диалогът е минималистичен, улиците на Ню Йорк са улиците на кой да е град с приюти, патрончета, евтини бири и скитащи самотници. Едното достойнство не е надежден лубрикант за зъбчатите колела на системата. Орен диагностицира болни проблеми на обществото, но не размахва пръст; кога човек се превръща във вторазряден – попита преди време Бергман. Гиър изполва умно шанса да покаже диапазона на възможностите си и от целият му гламър помен няма – сред боклука въргалящ се на улицата и от вълчите усти, той изчезва, стапя се. Става невидим подобно Де Ниро в Бразилия. Времето му за съществуване изтича незабелязано. Хора като него (“човекът без конотация”) се изпаряват всеки ден. Някои са ни роднини, с които не искаме да имаме общо, повечето са на комфортна дистанция. От Чаплин насам има адски много кинопродукции, занимаващи се с обитателите на партера, и в евро и в щатското кино – последния на Пол Бетани “Подслон” е хванал сърцето на темата, но на Time Out of Mind мястото сред тях е заявка с покритие. Всеки с баща алкохолик ще го усети по особен начин.

Norman / Норман (2016)

Евреинът Норман Опенхаймер е особена порода човек. Ако кажем, че е нещо като брокер на дългосрочни позиции или оператор на високо рискови капитали, но в сферата на политическите манипулации няма да е достатъчно, но ще е в правилна посока. Талантът му да свързва хора помежду им и да извлича ползи от това, ползи които инвестира в нови познанства, го прави опасен, търсен и не на последно място вреден. Да, лобистите продават влияние, но играта на Норман е от по-висш порядък – той е вълшебник манипулатор, който отваря и затваря ниши в публичното пространство. И за разлика от рекламиста, генериращ изкуствени нужди Норман няма лесно обозрим клиент… Психологическа загадка, опортюнист, аморфно същество. Подобна креатура, но в друг регистър е мистър Рипли на Хайсмит. Коренно различна роля за Гиър и предизвикателство за инстинктите му. Слава богу, камера и режисура са му на нивото. Приятно включване от Стийв Бушеми (отново двамата след Time Out of Mind) и Шарлот Гейнсбур.

The Dinner (2017)

Особено жестоко престъпление е повод за среща на двама братя и техните съпруги. Детето на единия е извършител на престъплението, а детето на другия, чернокожо, е свидетел, който иска да използва предоставената му възможност за реванш. Единият от братята е конгресмен и кадидат-губернатор, другият е в диаметрално противоположния ъгъл на социалната стълбица – учител (малко е ала Ясмина Реза положението). В избора на дисфункционалната фамилия прозира историческата съдба на човечеството.
The Dinner (2017) е екранизация на Херман Кох, същият бе в София преди две години да представя едноименната си книга. Фабулата му е превъзходна –  конструираната семейна дилема е тотално неразрешима, ама по Дейвид Фосър Уолъс неразрешима. Кох е останал силно недоволен от филма на гореспоменатия вече Oren Moverma – привидял морална дидактика. Възможно е, аз обаче привидях страхотни многопластови изпълнения на Ричард Гиър, Стийв Куган, Ребека Хол и Лаура Лийни. Куган специално е фе-но-ме-на-лен.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Конспирация

На конференция през януари 1942-а, във вила Марлир край езерото Ванзее близо до Берлин, представители на министерствата и други висши чиновници на Третия райх обсъждат и приемат решение за начините и провеждането на Холокоста – програмата за геноцид на еврейското население в Европа, известна още под името Окончателно решение на еврейския въпрос. Филмът Конспирация (2001) на Frank Pierson еранизира стегнато и почти дословно злокобната среща, станала известна чрез едно единствено оцеляло копие от официалната, преправяна многократно от Айхман и Хайдрид стенограма, това на Мартин Лутер.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Citizenfour.2014

Citizenfour(2014) трябва да се гледа веднъж годишно за поддържане състоянието на будност. Разбира се, изнесените скандални факти за поголовно незаконно следене на гражданите от правителствата по цял свят, към днешна дата навярно са още по-шокиращи.  Редом до Джулиън Асандж, Едуард Сноудън е истински герой на нашето време, когото телевизионният Mr. Robot/Rami Malek може само да копира. Филмът включва интервюта със Сноудън в хонгконгската му хотелска стая, със журналисти от Гардиън, малко преди бомбата със секретните уличаващи протоколи да бъде пусната. Тромавата хватка на държавните пипала впоследствие е  документирана с методична последователност.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes