Тагнат с 2015

4 филма с тотален бестиарий и чернобял стайлинг за украса

Beast (2017)
Beast е oт филмите, в които жертвата на сайкото се оказва по-манипулативна и с много по-могъща психопатология. Въпросът, в кой момент и как ще стане ясно това различава хубавия от посредствения филм в тази схема. В случая уклонът е социално-психологически и обществото, средата култивирала девиациите обира негативите. Умна и нюансирана продукция на Michael Pearce. Титулярите Johnny Flynn и Jessie Buckley са на място.

Los Perros / Кучета (2017)
Кучета не е филм от сорта, какво става когато се влюбиш в неподходящия човек, въпреки, че точно това става. Мястото би могло да бъде всяка една държава от Латинска Америка. Богата наследница – галеристка, се завърта покрай инструктора си по езда, доста по възрастен бивш военен с тъмно минало. Последният се намира в точещо се от години дело, за извършени престъпления срещу човечеството по време на влядял страната диктаторски режим. Нещата обаче не са черобели нито в прозихода на момичето – фамилията й е богата именно заради връзки с диктаторския режим, нито при инструктора за езда, чиято вина не е по-голяма от всеки друг послушен  подизпълнител. Сложен морален казус, заснет сурово и миналистично, без мелодрама.

Trainwreck / Тотал щета (2015)
Тотал щета е на Джъд Апатоу, съответно знаем какво да очакваме. Всичко се върти около разтропана чъби нюйоркска журналистка(Amy Shumer), раздвоена между безразборния секс и биричките (явно чудо голямо). Споделя зад кадър тарикатстки, за тоз и онзи с макро детайли. Шефът (страхотна, където и да я поставиш Тилда Суинтън) в ала Космо списанието й възлага статия, която я сближава с опериращ баскетболните милионери медик. После иде идеята за моногамността и.. сещаш се. Бил Хадер е уникален чеп (напомня Джони Ноксвил от Kickass), но в този апатоу специално, смешките са ниска летва.

The Party / Партито (2017)

Партито на Sally Potter (Orlando) е камерна, пронизана както обичат да казват от съвременни неврози драматична пиеса. Напрежението се трупа и избухва в една единствена стая. Домакин на партито е Кристин Скот Томас – партиен функционер, току що получила доверието на електората си. Мъжът й, учен и писател, Тимъти Спол(гений) е във видимо неуравновесено положение, но това не спира празничния устрем, който прървоначално гостите внасят. Сред тях е Килиън Мърфи- нервен и експлозивен, с питолет в гащите, лесбийска двойка чакаща инвитро-тризнаци, както и Патриша Кларксън(Sharp Objects!) и милият Бруно Ганц – всеки с ярко отличителен характер и остри позиции по всичко. Оттам насетне действието разгръщат серия от малки и големи взриве, във великолепна последователност. И да, краят е неочакван.

 

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Болезнени въпроси и кърваво кабаре в Омразната осморка

The Hateful Eight / Омразната осморка (2015)

Ако някой може да говори по болезнени за обществото въпроси, без да рискува, то той непременно е нечий клиент; и следователно размишленията му не са свободни, а по-скоро поръчкови. Щом това се разбере, към тази позиция (на безопасно изказващия се) се устремяват най-банални доносници и интриганти (сикофанти). Николай Гочев

Дилижанс крета сред величествено заснежен Уайоминг само няколко години след Гражданската война. Пасажери са ловецът на глави Джон Рут/Кърт Ръсел и пленничката му Дейзи Домерг/Дж. Джейсън Лий  бързат към градчето Ред Рок. По пътя срещат бивш майор на страната на съюза и също настоящ ловец на глави(Сам Джаксън) и ренегат от армията на конфедерацията, твърдящ, че е новият шериф на Ред Рок. Подгонена от буря, “покер”-четворката бърза към задължителната спирка на дилижансите в планински проход, галантерията на Мини.
Осмият филм  на Тарантино е нещо като личен осемхилядник. В същото време побива колчета и в съвсем нови кино-територии. Както останалите филми на Тарантино, и този е написан и режисиран изцяло от него. The Weinstein Company, от “Глутница кучета”, до “Джанго без окови” отново са партньор.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

На Чисто: Сциентологията и затвора на Вярата – бели зомбита и масова шарлатания

На Чисто: Сциентологията и затвора на Вярата (2015) e мащабно, подплътено със свидетелски разкази изследване за произхода, целите и влиянието, която една от най-опасните организации в световен план има днес.

Материалът наистина е изчерпателно образователен.  Започва със създателя на сциентологията Рон Хъбард, разглежда еволюцията на идеите му, миналото на талантлив и продуктивен фантаст бълващ десетки книжлета на година – държи гинес рекорд за това, годините на военна служба и присвоените за пропаганда героични митове – приличат на тези на Хемингуей, сатанинските семки в книгата Dianetics – първата сериозна заявка за дългосрочно вклиняване в податливите на манипулации човешки мозъци, раждането на организацията, гениалното построената йерархия от роби, които я обслужват и привличат нови роби, хитрите юридически маневри осигурили живот на хидрата, импровизационните ментални тактики от първите години преди злото да укрепне и се изправи във вида, в който го познаваме днес – филмът систематизира и анализира функциите и плановете на сектата по толкова убедителен начин, че надхвърля всичко, което сме се опасявали, че може да съществува в областта на сайко шарлатанията и мас-управлението на бели зомбита, всичко до което фантазията ни се е протягала в най-лошите кошмари.

Прочети още »

3.23 avg. rating (66% score) - 13 votes

Уестърн, мускули и ирония на вълни се разплискват

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович.

Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица. Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

3 филма с Ричард Гиър от последните 3 години, които не бива да пропускаш

Time Out of Mind / От незапомнени времена (2015)

Орен Моверман знаеш от „Вестоносецът“ с Уди Харълсън и „Няма ме“(сценарий) с Кейт Бланшет като Боб Дилън – режисьор с мащаб. Точно заради това Ричард Гиър му подарява работата по този необичаен за амплоато му филм. Time Out of Mind навлиза доста смело в психиката на бездомния, на отказалия да си връзва връзките на обувките сутрин човек.

Защо така става, че човек се отказва да бяга, да се състезава в кариерата, да носи семейни отговорности, да си плаща осигуровки. Няма прости отговори в тази супа от колективна вина, няма място и за обидени, само болката е винаги навреме с регулярни доставки. Диалогът е минималистичен, улиците на Ню Йорк са улиците на кой да е град с приюти, патрончета, евтини бири и скитащи самотници.

Едното достойнство не е надежден лубрикант за зъбчатите колела на системата. Орен диагностицира болни проблеми на обществото, но не размахва пръст; кога човек се превръща във вторазряден – попита преди време Бергман. Гиър изполва умно шанса да покаже диапазона на възможностите си и от целият му гламър помен няма – сред боклука въргалящ се на улицата и от вълчите усти, той изчезва, стапя се.

Става невидим подобно Де Ниро в Бразилия. Времето му за съществуване изтича незабелязано. Хора като него (“човекът без конотация”) се изпаряват всеки ден. Някои са ни роднини, с които не искаме да имаме общо, повечето са на комфортна дистанция.

От Чаплин насам има адски много кинопродукции, занимаващи се с обитателите на партера, и в евро и в щатското кино – последния на Пол Бетани “Подслон” е хванал сърцето на темата, но на Time Out of Mind мястото сред тях е заявка с покритие. Всеки с баща алкохолик ще го усети по особен начин.

Norman / Норман (2016)

Евреинът Норман Опенхаймер е особена порода човек. Ако кажем, че е нещо като брокер на дългосрочни позиции или оператор на високо рискови капитали, но в сферата на политическите манипулации няма да е достатъчно, но ще е в правилна посока.

Талантът му да свързва хора помежду им и да извлича ползи от това, ползи които инвестира в нови познанства, го прави опасен, търсен и не на последно място вреден. Да, лобистите продават влияние, но играта на Норман е от по-висш порядък – той е вълшебник манипулатор, който отваря и затваря ниши в публичното пространство.

И за разлика от рекламиста, генериращ изкуствени нужди Норман няма лесно обозрим клиент… Психологическа загадка, опортюнист, аморфно същество. Подобна креатура, но в друг регистър е мистър Рипли на Хайсмит. Коренно различна роля за Гиър и предизвикателство за инстинктите му.

Слава богу, камера и режисура са му на нивото. Приятно включване от Стийв Бушеми (отново двамата след Time Out of Mind) и Шарлот Гейнсбур.

The Dinner (2017)

Особено жестоко престъпление е повод за среща на двама братя и техните съпруги. Детето на единия е извършител на престъплението, а детето на другия, чернокожо, е свидетел, който иска да използва предоставената му възможност за реванш.

Единият от братята е конгресмен и кадидат-губернатор, другият е в диаметрално противоположния ъгъл на социалната стълбица – учител (малко е ала Ясмина Реза положението). В избора на дисфункционалната фамилия прозира историческата съдба на човечеството.

The Dinner (2017) е екранизация на Херман Кох, същият бе в София преди две години да представя едноименната си книга. Фабулата му е превъзходна –  конструираната семейна дилема е тотално неразрешима, ама по Дейвид Фосър Уолъс неразрешима. Кох е останал силно недоволен от филма на гореспоменатия вече Oren Moverma – привидял морална дидактика.

Възможно е, аз обаче привидях страхотни многопластови изпълнения на Ричард Гиър, Стийв Куган, Ребека Хол и Лаура Лийни. Куган специално е фе-но-ме-на-лен.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Мракобесното шоу на Третия райх задкулисно в Конспирация

На конференция през януари 1942-а, във вила Марлир край езерото Ванзее близо до Берлин, представители на министерствата и други висши чиновници на Третия райх обсъждат и приемат решение за начините и провеждането на Холокоста – програмата за геноцид на еврейското население в Европа, известна още под името Окончателно решение на еврейския въпрос. Филмът Конспирация (2001) на Frank Pierson еранизира стегнато и почти дословно злокобната среща, станала известна чрез едно единствено оцеляло копие от официалната, преправяна многократно от Айхман и Хайдрид стенограма, това на Мартин Лутер.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote