Тагнат с 2003

The Room и Катастрофалният артист

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Животът на Дейвид Гейл

 Животът на Дейвид Гейл  

Не е ли странно, да не можеш да изиграеш сам себе си / Човек никога не е твърде стар за да играе себе си.

Спейси-одисеята продължаваме с Животът на Дейвид Гейл. Подобно Оливър Стoун и Алън Паркър (Мисисипи в пламъци, Ангелско сърце, Стената, Midnight Express) обича да взима страна по наболели социални въпроси и обявен за финансов провал, Животът на Дейвид Гейл (2003) е потвърждение за това.

Известна с принципите си разследваща журналистка – Битси Блум/Кейт Уинслет (“Титаник”, ”Свещен дим”), е избрана от осъдения на смърт 1994-та професор по философия Дейвид Гейл- Кевин Спейси за три платени интервюта, преди тексаският закон да го екзекутира 2001-ва. Затворник е по-обвинение в изнасилване и убийство на съмишленичка, идеолог на движението DeathWatch, борещо се против смъртната присъда в щата. Във фракцията, парадоксално, преди да влезе в затвора професорът сам е мотор. Интервютата са с претекст синът му да запази чист спомен за баща си. “Знам че утре по това време ще умра, но все още не знам защо.” Умишлено дисквалифициран служебно (подобно ситуацията в Disgrace), в ретроспектива и адски дразнещи вертиго ефекти виждаме пламенната реторика на активиста срещу старозаветния око-за-око закон, бързо последвалите моралния компромат проблеми с дом, семейство, алкохол. В ход на разговорите безпристрастността на журналистката се разсейва, а подхвърлена касета документирала мъчителната смърт на приятелката на Гейл я инспирира да направи възстановка на записа и да разконспирира част от политическото послание на мнимата жертва. След екзекуцията на доктора по философия Уинслет разбира и втората част на посланието, както и каква кауза е придвижила неволно напред.

 

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Matchstick Men/ Кибритлии

matchstick-mеn

Мистър Ролс срещна Мистър Ройс. Така може да се  определи партньорството на Никълъс Кейдж – Рой  и Сам Рокуел – Франк в Matchstick Men. Двамата са дребни мошеници, които играят с размаха на актъори от Кралският Шекспиров театър (matchstick men е идиомен израз за такива “предприемачи” ). Аз не съм престъпник уверява Рой психоаналитика си, престъпниците нараняват хората- аз, не.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Stander

stander

Освен постера си, този филм не притежава нищо стандартно. В Stander Томас Джейн играе реалната личност Андре Стандер, потомствено ченге в Йоханесбуг от началото на 80-те и легендарен с дръзките си банкови обири крадец. Андре се трансформира в Стандер заради белия цвят на смъртта в Южна Африка, от срам към произхода и потеклото си, заради репутацията си на стреляща маша, която инертно е приел в наследство. Stander не е криминален екшън. Stander е филм за отровните последствия на апартейда.  Количеството откраднати банкноти е пропорционално на неудовлетвореността на Стандер. Филмовата му представа за щастие- с-любовта-на-живота-му-на-плажа-в-Лодърдейл-Калифорния-отново-18 годишни, е толкова възможна, колкото и щастието за носещите ежедневен тормоз южноафриканци. Когато все пак стига Лодърдейл, сам, едно плажно момиче го припознава с детектив Старски от осемдесетарския култов полицейски сериал “Старски и Хъч”. Стандер приема флирта с въпроса “-Какво би било, ако Старски беше престъпник?” “- Що за сериал би било това?”-възмущава се къдрокосата блондинка и отнася коктейла си далеч от Старски.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Ягода в супермаркета

JAGODA U SUPERMARKETU

В JAGODA U SUPERMARKETU, Сърджан Тодорович е Марко Кралевич – екс “специалец” от Гражданската война, който нахлува с гръм и трясък  в сърцето на империализма, в защита правата на собствената си баба. Точно така, на собствената си баба, която предния ден  има малшанс в новооткрития супермаркет и не успява да купи ягоди за традиционната рожденна торта на внука.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote