Тагнат с 1998

Петорката на седмицата

Poodle Springs / Филип Марлоу – Пудъл Спрингс (1998)

Годината е 1963-а, мястото: Пудъл Спрингс(реплика на Палм Спрингс). Току що оженен за красивата дъщеря на тежък магнат, легендарният детектив Марлоу е заподозрян в убийството на свой колега. Собственото му разследване развързва моряшки възел от многогодишни машинации и престъпления, до едно сочещи сцената на голямата политика. “Пудъл Спрингс” е осмият, последен и незавършен роман на Реймънд Чандлър. По повод стогодишнината от рождението на Чандлър(1988-1959), Робърт Б. Паркър завършва започнатата новела. Боб Рафелсън не е напрвил нищо кой знае какво от материала. Брайън Кокс и Джеймс Каан да стоят стабилно в ролите си, но повече с килограмите си, отколкото с актьорски ентусиазъм. Камерата е мудна, близките планове скучни, а от прословутият хумор на Чандлър няма и следа.

The Lazarus Effect / Възкресение / Ефектът на Лазар (2015) е треторазряден хорър с участието на геният Доналд Гловър, в случая обаче, статист. Студенти по медицина разработват серум, на базата на ултра силния естествен халюциноген, който мозъкът прозивежда непосредствено преди смъртта. Инжектиран обратно предизвиква възкресяване, с, разбира се, непредсказуеми за Оливия Уалйд странични ефекти. За съжаление, въпреки възможните прилики няма нито общо нито с деведесетарската класика “Тънка червена линия”, нито със страхотния “The Discovery”(2017), с Робърт Редфорд.

Dark Crimes(2016) e доказателство какво може да ти причи живота, ако ще и да си първокласен актьор като Джим Kери, Кати Ойтинен или Шарлот Генсбур, до един подкупени от плоското (и полско) заглавие. Какво да се прави, не може всички да снимат при Никълъс ван Рефн и Дейвид О. Ръсел.

Антиутопията The Bad Batch / Лоша партида (2016) е на спорно талантливата британка Ana Lily Amirpour, очевидно върл фен на The Road, Маd Max и тарантиновите осакатени секси момичета, дето стрелят. Сценарият е нелош- социално неприемливите по икономически, здравословни и причие критерии хора наци-обществото на бъдещето затваря в нещо като резерват-сметище, където естествения подбор отсява по-безскрупулните. Ако беше десетминутен шорт, клип на Die Antwoord например(част от сносния саундтрак), щеше да се ядва. Изгубени в режисьорската пустиня са иначе превъзходните пустиняци Джовани Рибизи, Джим Кери(отново) и Киану Рийвс. Tъжна като надуваемото тяло на Джейсън Момоа работа.

Животът е един, а в отвъдното прежи(вя)ваш преживяваното отново и отново, като всяко завъртане на плочата може да се тълкува като садистично ехо, но и като опция да видиш и поправиш с нови очи безкрайно повтаряните си грешки. Крайна дестинация няма, морален императив и религигиозни категории също. Да започнеш начисто е просто невъзможно. Печално самотно е…
Повлияна визуално от The Master, силно оригиналната мистери-драма The Discovery на Charlie McDowell (скрипт, режисура) коментира възможностите и формите за каквото и да е съществуване отвъд смъртта, както и поведенческите девиации, които прогресивната наука може да отприщи в глобален мащаб. В метафората за това какъв живот избираме да живеем The Discovery е любовна история, както и история за отношенията баща-син. Робърт Редфорд е топ учен, пионер в областта, убедил лековерния параноичен свят в потенциала за трансцедентация на съзнанието. В отговор на мъглявата бъдеща утеха обаче, почти 5 милиона души отнемат живота си, в компулсивно желание за шорткът  към “там”; защо да чакаш? Последствията обаче не са очакваният комфорт. Решен да спре баща си, Брендън Глийсън(син на учена) и Руни Мара(загубила петгодишния си син майка) се срещат на феробот, на път към острова(Rhodes) на който Томас Хъбарт и общността му продължават да търсят неоспоримото доказателство, бегло смущавани от растящия ръст на суицидната вълна. Двамата са с различни мотиви да отидат на острова, но споделят фрагменти от един и същи сън, с различна степен на осъзнатост към момента. Умирали n-брой пъти преди това, те комуникират от различни нива и функции един спрямо друг. Осъзнат и използван по предназначение текущият им живот/проекция е нещо като трамплин към един по-щастливо редактиран вариант на болезнения оригинал.  Такава е и тезата на филма – отвъдният живот представлява нищо повече от шанс за заобикаляне на подводните камъни довели до катастрофа в предишния, и после замяна на лошия вкус с подобрена рецепта. Трики моментът е да разбереш на какво ниво оперира мозъкът ти и в каква релация си спрямо себеподобните по участ. Крайно интересно е, кара те да мислиш. Трасиращи прехода светли “спомени” от бъдещето идват в кожата на хора от коридора на следващо “аз”. След като енергията на съзнанието не се губи, а само се трансформира кръговратът е безкраен, от теб зависи в каква спирала. Важи и обратното – сам ти се явяваш “асансьор” или патерица за целебна еволюция в/на съзнанието на роднина, близък, познат. Без да е cinema, а просто качествено movie, Откритието (2017) със сигурност компенсира лошата четворка от горе и си струва повторното гледане. П.П. 1. Името на Руни Мара е Айла. Става приятно наслагване на метафори, стигащи чак до “Възможност за остров” на Мишел Уелбек. 2. Любопитно е да се направят паралели с концепцията в “Генезис” и “Матрицата”.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Крупие

croupier

Croupier е филм на Майк Ходжис с Клайв Оуен от 1998-ма. Клайв е писател с буксуващ роман, който посъветван от баща си започва работа като крупие в системата. В Южна Африка, откъдето е родом, той вече е бил такъв, така че триковете му идват отръки, познанията за зависимите към комара- също. 450-те долара седмична заплата подтискат презрението към работата у Клайв.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Following

Following

Ето я и генералната репетиция на Крис Нолън за „Мементо”.
Following (1998), e историята на млад воайор, който с всеки свой обект на изследване, престъпва едно по едно самонаписаните си правила. Желаното бъдеще на писател е оправдание, което често изтъква.  Във все по-поглъщащото го хоби го направлява мистериозен и ъпгреднат негов двойник по интереси.  Двамата бъркат във хорските взаимоотношения, като нахлуват в домовете им и създадават почва за интриги – например слагат бикини от един апартамент във вътрешния джоб на сакото на мъж от друг. „-Така им показваме какво притежават ”.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Happiness

Happiness

Happiness, e изящно кърваво цвете от края на деветдесетте, продукт от нечовешки-прецизните движения на Todd Soholdz със скалпела, върху щастливия труп  на американската мечта. И това година преди Сам Мендес да разоре същата нива с “American Beauty”!

Ню Джърси, място с всеизвестна кофти слава. Върху лабораторната маса лежат три сестри със средностатистически произход и тяхната майка. Кармичния им път е преплетен с деца, мъже и други жени, мъже и деца. В пъстрото ветрило всички са еднакво сковани от комплексите си, неудовлетворени от живота, връзките, себе си. Отчаяните им жестове за помощ един към друг отварят врати към празни стаи, а болезнената им самота ги кара да говорят, да мастурбират докато говорят, да изнасилват, да убиват след като са изнасилени, а после пак да говорят, чувствено, задъхано, с паузи тежки като брадва.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

I Stand Alone

Seul-contre-tous

 

Seul contre tous (1998) , ( I Stand Alone) е стопроцентов шедьовър на Gaspar Noé и достоен предшественик на Irreversible. Philippe Nahon е великолепен докато разказва и играе историята на Месаря.
Роден 1939-та във Франция (“родината на сиренето и предателите”), насилван в домовете сирак (“невинността ми бе отнета в името на Исус), героят му не отрасва като филантроп. “Ако живота ми трябва да се резюмира, то той е на губещ.”

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote