Тагнат с Харви Кайтел

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Младост

Младост

Such tremendous effort, Mick…Such tremendous effort, for such modest results.
Youth, Паоло Сорентино
Нищо не е по-красиво от развалините на едно красиво нещо.
Пюи дьо Шаван, ХІХ век

С майсторски синхронизирани образи, философски внушения и еклектична музика великата красота на Младост вълнува, но не надхвърля очакваното. Образите населяват хотел близък на “Хотел Будапеща”, Тамас Ман, “Смърт във Венеция”, “Last Year at Marienbad”, Фелини, много Фелини. Близък и с по по-предния на Сорентино – “The Consequences of Love”.
Кралица – проститутка, Швейцарски санаториум – Бъкингамски дворец. Усещането е за прет-а-порте на топ-представители от конкурентни дихотомии: Марадона – Хитлер; Стравински – Мис Вселена; левитация – поп; хорър – въжделение. Знание – интуиция, високо и ниско… Зачелото се в Новалис калифорнийско селебрити Пол Дейно (ала Пен/Рурк), режисьорът Мик, задавил се в закъснялата си амбиция Харви Кайтел, тъгуващият диригент на Майкъл Кейн. Кич – будизъм… Идеите дефилират по двойки в съпровод на отнасящия саундтрак (Временно защитените пространства на музиката!). Сорентино знае как да дирижира емоции. От двете страни на подиума сме стадото milkа, с чановете на поляната пред пенсионирания маестро. Душата ни сладко и съвсем не елитарно шумка с целофанената опаковка от бонбон в пръстите на диригента, нали в това е магията. А catwalk-ът си върви. Рейчъл Уайз § Ко са туристи на креативен отдих след и преди следващия си холивудски блокбастър, оттук насетне не ги очаква младост.
Предателство vs. изкуство – Джейн Фонда с приятнострашно камео. Открита от Харви героинята й е “за” къща в Маями от TV сериали, вместо соло в лебедовата песен на Кайтел. Телевизията е настоящето и бъдещето – регистрира в своя завет прагматичният романтик Сорентино – клет фен на непреходната болка и гениално-трагичните й артефакти.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Duellists

the duellists

“… дуела като висша инстанция, а именно – като божи съд. По този начин в креслото на съдията бива поставена физическата ловкост , т.е. животинската природа, наместо разума, и въпросът кой е прав и кой – неправ се решава не според делата на човека, а според това какво го е сполетяло – по валидния и до днес принцип на рицарската чест. Който все още се съмнява, че дуелът има такъв произход, да прочете прекрасната книга на J.G. Mellingen, The History of Duelling, 1849.”
Афоризми за житесйката мъдрост/А. Шопенхауер

По силата на своята неотстъпчивост, двама елитни хусари на служба в леката кавалерия на Наполеон се спречкват, във време(1800г.), когато честта е въпрос на живот и смърт. Единият е Харви Кайтел – буре с  барут, внушаем и разбран колкото психопата от Дуел(1971) на Спилбърг – другият, антипод и смъртна обида за примАта, е Пийт Каръдайн – сух интелигент, с усет и издръжливост към натрапения му абсурд.
Докато Набулио върти мегаломански кампании из Европа, в продължение на двайсет и кусур години двамата хусари разхождат секундантите си от терен на терен. Причината за неутолимата омраза у единия и принципната неотстъпчивост на другия са загадка за обкръжението, в йерархията на което двамата растат диаметрално. След крахът на Бонапарт Харви изпада в немилост пред роялистите (страхотен Албърт Фини, гиздав и тежък опортюнист), но анонимно ходатайство му издействува свободата – повод егото му отново да търси мъст.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Taking Sides

Taking Sides

Политиката и изкуството са неделими и артистът колкото по-гениален е, толкова по отговорен е морално за влиянието и употребата на творчеството си. Тезата е на световноизвестната пиеса Taking Sides на Роналд Харууд, върху която Ищван Сабо базира едноименния си филм от 2001-ва; филм за драмата на любимия на Третия Райх диригент Вилхелм Фуртвенглер

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Гранд хотел Будапеща

 THE GRAND BUDAPEST HOTEL

Гранд хотел Будапеща е маниакално в изпълнението си наивистично приключение, точно каквато сe и очаква от вълшебник на формата, като Уес Андерсън. Актьорската армада идва от Moonrise Kingdom (част от миналогодишния  София Филм Фест), плюс още толкова новопопълнения. Ралф Файнс рецитира символистична поезия с рутината, с която облекчава нуждите на зрелите си приятелки. Монологът върху фиктивната картина “Момчето с ябълките”, заради която си отива един “истински” Егон Шиле е знаменит. С неузнаваем грим Тилда Суинтън е 84 годишна вдовица, подпалила яростта на многолюдни готик роднини със своето завещание. Уилям Дефо пък напомня анимационния си герой в Мистър Фокс. Звездните камео са безброй – Харви Кайтел, Бил Мъри, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Клуни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Дим

Smoke movie poster

Всичко е до това да създаваш моменти за момента. Рoбин Уилямс / Краля на рибарите

Smoke(1994) е интимен филм на Уейн Уанг, изкарал за първи път Пол Остър(сценарист) извън кориците. Мястото, разбира се е Бруклин, Ню Йорк и героите са малка група блуждаещи приятели, почти като тези от Тортила Флет.
Оги Рен (Харви Кайтел) е собственик на тютюнопродавница на ъгъла на Трета улица и Седмо авеню. Всеки ден в един и същи час той снима своя ъгъл под една и съща гледна точка.  Улавя невидимото, това, скритото зад умислените минувачи и еднаквите фасади. Делото на живота му е само една от историите, с които Остър натиска правилните бутони. Тук е и самият автор под името Пол Бенджамин (Уилям Хърт), разказващ култовите истории за това колко тежи димът на цигарата, как син-скиор намира замръзналия си баща след двайсет години по-млад от него,  и как Бахтин по време на блокадата на Ленинград, цигара по цигара изпушва собствения си труд. Венец на магичното слово е коледната приказка на Харви Кайтел, споделена сред много дим (тук концепцията е всички задължително да пушат) за финал. Преди него имаме откъси от две велики песни на Том Уейтс, типичното за Остър автоцитиране, name droping, двойно разгледано бащинство (шапки долу за Форест Уитакър), както и крими сюжет с вкус на арт проект.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes