Тагнат с Франсис МакДормънд

Златни глобуси 2017

75-тата церемония по връчване на наградите Златен глбус мина под  знака на антимачистката вълна, започнала преди няколко месеца в Холивуд, съсипала надве-натри кариерите на десетки влиятелни шоубиз фигури. Новият пуританизъм е апотеоз на упадъка. Тържеството на бойния дух, разбира се, бе за сметка на Кевин Спейси, Дори еднократното споменаване на името бе твърде много за аудиторията, за да не предизвика нервния спазъм на канибала. Несправедливо обруганият му дух питаше нямо из гърлата на сотитците отворени бутилки шампанско Moet. От един момент нататък водещият Сет Майерс капитулира пред враждебния патос на дамите и изостави, иначе добрите шеги.

Наградите на Лора Дърн,  Елизабет Мос(най-сетне), Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман бяха повод за самонадъхващи #metoo и #timeup слова, но черешката бе гранде-проповедта на Опра. В ролята на майка на Американския народ телевизионното чудовище безмилостно пресуши и малкото останали капки живец, пред покорно скопените погледи на Том Ханкс и сър Ридли Скот. Подобно някаква шибана вилендорфска венера, с помощта на нужните цитати и извадки от криминалната хроника неофициалната лидерка на женското движение въдрори в глобусите демагогската атмосфера на търсещ сълзливи покаяния протестантски пастор-функционер. Осъзнато или не, шоуто бе параван за невъздържано артикулиран, паравоенен феминистки активизъм и лицемерни сълзи на солидарност. Поръсена с гламър, зле регулирана демонстрация на реваншистки екстремизъм и споделена принуда. Без процеп за хумор, само полово ориентирани самодоволни декларации, ентусиазирано натъкмяване и стаден комформизъм; маскирани зад каузи профашистки девиации. Нелепо груба бе употребата на легендата Кърк Дъглас, в количка на сцената, подкрепян за ръка от снаха си. Здравата амазонка Катрин Зита и горкото стогодишно момче, преглъщащо елейския въздух като риба на сухо. Единствената приятна част бе всепомитащият триумф на Трите билборда на Мартин Макдона. Социалната драма през личната история на Макдона ще надживее конюктурните съображения на момента, които го издигат над останалите – утвърждаване правата на жените и борбата за полово равноправие. На този фон режисьорския успех на Гилермо дел Торо за “Формата на водата“ се различава с припознаване единствено на художествени качества. И, разбира се, приятен факт е заслуженото признание към The Disaster Artist. Със стегната хореография и сърдечно обрано, Джеймс Франко професионално отигра речевата част на приза. Бързо последвалите след наградите шест обвинения в сексуален тормоз обаче е възможно да го спънат на Оскарите. Наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти, акредитирани в Холивуд пренебрегнаха “Дюнкерк” на Крисфър Нолан, “Детройт” на Бигалоу и The Post на Спилбърг, но те може да наваксат март месец, когато е официоза на филмовата академия.

3.67 avg. rating (75% score) - 9 votes

Три билборда извън Ебинг, Мисури

Преди етикетите за черно крими, извратена комедия или комедийна драма Three Billboards Outside Ebbing, Missouri е преди всичко мощна мускулеста драматургия в три действия, в синхрон с числото в заглавието. Мартин Макдона (В Брюж, Седем психопата, Six Shooters) никога не е слизал от нивото си, но с този проект вдига летвата. Харолд Пинтър приживе го сравняваше с младия Едуард Олби, с Дейвид Мамет. На историята за загубила близък и търсеща отчаяно справедливост жена Макдона попада случайно, прочитайки я в обява на улицата, следват години на зреене, прецизиране. Писана специално за нея, главната роля увенчава като корона главата на Франсис Макдорманд. На 60 години познатата от почти всички филми на братя Коен актриса разполага са достатъчно опит за да облече яростта на героинята си в достоверна и крайно достойна форма. Жена отстояваща със сила своята истина е рядкост в киното и тук не говорим за топнали се в азиатския екшън секси кралици като Никита, Ума Търман и други графични томбрайдърки. Говорим за олдскул  във всеки смисъл на думата персонаж,нарочен за черна овца, който без хватки и трикове отстрана на режисьора има работа за вършене, има правда за отстояване, въпреки и напук на всички. Олдскул персонаж, който на всичкото отгоре трябва да бори и предразсъдъците, че е жена. Не случайно Макдорманд се вдъхновява от фигурата на Джон Уейн и неговото наследство, чете биографията му от кора до кора и си личи. От уестърн банданата през коктейлите молотов до езика – груб, рязък и вкопан в земята, която трепери под гнева и – арсеналът й звънти до последния детайл. Пасивното провинциално градче е огледало за манталитета на малките общности, в които времето и скланянето на главата са пенкилер за всяка болка и нещастие.

Прочети още »

3.57 avg. rating (74% score) - 7 votes