Тагнат с Ума Търман

Криминале

С втория си филм Pulp Fiction Тарантино продължава започнатата с Reservoir Dogs революция срещу статуквото в Холивуд. Чудна спойка между хъса на аматьора и хладнокръвната рутина на професионалиста. Ултра забавен, но не пародиен, перфектен низ от детайлно изпипани и хореографирани миниатюри. Бижутерска работа, обрала трофеите на всички кино фестивали за 94-та. Сценарият е перфектно разбърканото тесте карти. “The coolest thing in the world” повтарят всички начело с Клинт Истууд в Кан. Златно скачени, краят и началото разпъват рамката, в която библейският цитат от словоесния арсенал на Джулс/Сам Джаксън да придобие мащаба, с който го знаем. Роджър Айвъри(съавтор) впоследствие се разочарова и трайно дистанцира  от Куентин заради “неприкритата охота, с която присвоява и адаптира (чужди) идеи”.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител. С нея Куентин отваря  широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери. Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска едуция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Петорката на седмицата

  1. Backtrack (2015)backtrack-brody-still1Ейдриън Броуди е от актьорите които биват наети за да правят това, което могат най-добре – да изрязяват страдание, затова най-го харесвам в Булит, а не от Пианистът, но това няма значение. Тук е австралиец (казват че акцентът му бил адски як) притесяван от духове, година след загубата на детето си. Очна справка прави с винаги близкия на сърцето ни Сам Нийл, безочливо натоварен от Майкъл Петрони да закопчае копчетата на костюма на Де Ниро от Ангелско сърце. Дърпайки конеца от разплетеното кълбо Броуди стига до бълбукаща като ирландски вулкан тайна в детството, чакаща го да разиграе наново тестето с карти. Хубав, ала Стивън Кинг наратив и тясна, стилизирана до ретро-ръба с  жанра от 90-е картина, подхвърляща пулса ти както тиган палачинка (докато го гледах токът ми изгасна на три пъти). М. Найт Шаямалан, например, след Селото прави такива на кило, ама без толкова пробойни и изоставени на Сам Нийл персонажи. Най-запомнящото се в Backtrack остава изборът на актьор за бащата на Броуди – феноменален.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Nymphomaniac: Vol. II

Nymphomaniac: Vol. II

Сгъстена и остра (фриволното ухажване от първата част е изиграло ролята си) Nymphomaniac: Vol. II продължава с погрома, който любовта към Шая Лабьоф  нанася на Шарлот Генсбур. Оргазмите и удоволствието от секса са останали в бунтарските години. Празнината* е запълнена със самопризнания в група. Джо отстоява мистичното нимфоманка, а не прагматично плоското sex addicted. Подтиците са елиминирани, но въздържанието не лекува природата. Природата не изпитва вина. (В този смисъл влиянието от Антихрист не се изчерпва само със сцената с детето пред отворения прозорец.)
За да възстанови чувствеността си, Джо се подлага на сериозни дози болка при SM професионалист (Джейми Бел). Наказва желанието с 40 камшика на голо. Както римокатолическата църква е олтар на страданието, вметва Селигман с ръка върху икона по Рубльов (пак Тарковски).
В една от ловните вечери Триер облича Джо като Пианистката на Ханеке. Защото систематичното себеунижаване е афродизиак. Аморалността е афродизиак. Афродизиак е и стъпкването на табутата. Най-големият в пост-християнския свят.
Срещата с енигматичния колектор на дългове Уилям Дефо** дава бизнес на Джо, който капитализира опита й с мъжете. Опит, без който интуицията й не би могла да изтръгне сълзите на Жан Марк Бар, например. Подобно на Валмон, Дефо манипулира инстинктите й, и й внушава нуждата от наследник в нелегалния занаят. Mia Goth е същият сексуален изгнаник. Отрезвително огледало, грубо поемащо илюзиите на Джо.
Криво, самотно на върха, Шарлот намира сродното дърво, за което баща й (Крисчън Слейтър) я беше подготвил.

Прочети още »

4.50 avg. rating (91% score) - 4 votes

Nymphomaniac: Vol. I

Nymphomaniac: Vol. I

If I asked you to take my virginity, would that be a problem? Nymphomaniac: Vol. I

В една дъждовна вечер старият ерген Селигман (Стелан Скарсгаард) открива Джо – Шарлот Гинсбург (Антихрист, Меланхолия) в безпомощно състояние. Под звуците на Рамщайн, евреинът приютява пострадалата у дома си и я насърчава  да му разкаже, кое я кара да мисли, че е лош човек, заслужаващ положението си. Началото на сексуалната си хиперактивност, нарочилата се за нимфоманка Джо поставя в далечната си двугодишна възраст.
Селигман й показва кукичката от тази версия на плаката. Разкрива й поведението на рибите в риболова, наръчник за което бил детската му библия. Паралелно вметва, че преди да се превърне във възрастно, което да лети и търси екземпляр за чифтосване, нимфа се нарича малкото у някои насекоми.
Въдичарката Джо опровергава естествоизпитателската му теза с детайлен разказ за серия от дръзки секс акции.
Стейси Мартин като младата Шарлот, е скини ученичка с мързеливи клепачи и ненаситна вагина.  С приятелката си по революция изчукват цял влак в състезание за шепа бонбони; сперма в лицето на лицемерната любов.
Селигман направлява изповедта за чудовищното съзряване с парадоксално забавни коментари; флегматични порно хапки в интелектуален сос. Свързва бройките й с числата на Фибоначи, говори й за делириум тременс, за смъртта на Едгар Алън По, за божествения Йохан Себастиан Бах, за полифонията, за това че човечеството се дели на хора, които си режат ноктите от лявата към дясната и от дясната към лявата ръка. По някое време има намигане към Джоузеф Хелър с цитат за краекожията на обрязаните в историята, които подредени в линия стигат до Марс.
Епизодът с полифонията е кулминационен. Джо прави интродукция на трите основни пенис-мелодии в своето юношество девичество и споделя защо преосмисля антилюбовния манифест.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Бел Ами

bel-ami

В момента някой чете: Black Swan

Какво може да накара Ума Търман, Кристин Скот Томас и Кристина Ричи да делят леглос един и същ мъж, по едно и също време? Отговорът е известен сaмо на Мопасан.
Болни ценности. Здрави интриги. Кариеризъм, минаващ напряко през чуждите легла. В Bel Ami -новата адаптация по класическата новела на Мопасан, еротиката на парижките нрави от 19-ти век отеква със съвременно звучене.

Прочети още »

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes