Тагнат с Уилям Дефо

Какво се случи с Понеделник

Фантастично посредственият трилър “What Happened to Monday” на Netflix  (известен в ЕУ като „Seven Sisters”) граби внимание единствено заради  Нуми Рапас. Да я видиш седемкратно клонирана е кукичката, която не можеш да си спестиш. Историята на норвежеца Томи Виркола („Dead Snow”, „Хензел и Гретел: Ловци на вещици”), е за 2073-а, когато правителството тероризира с горелки и криостати семейните двойки с повече от едно отроче. Звучи познато? Истината е, че сценарият на Макс Боткин и Кери Уилямсън издиша грозно. Ако си спомняте Децата на хората, Гатака о прочее филми експлоатиращи детската струна – Hunger Games,  това не е случайно. Ама от фенство до криейтив има път, който Виркола и сие, от мързел или от затъпяване, очевидно не са и понечили да изминат. Дори една сай-фай джаджа няма измислена като хората. Проектът трябваше да попадне в ръцете на режисьор като Neill Blomkamp. Или като Спилбърг. Minority Report е на светлинни години напред, спрямо този румънски (сниман е там) продукт. Въобще, какво се случи с Нуми Рапас? Unlocked (2017), например, с нея и Джон Малкович, е монолитно посредствена, антитерористична тъпотия, в която са нагълтали Нуми с тестостерона на Даниъл Крейг…

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Анаморф

Anamorph / Анаморф (2007)

Светът е посредствен и крими-трилърчето  Anamorph / Анаморф (2007) го прави още по-посредствен.
Отново имаме банално перверзна тяга между сериен убиец с подчертан артистичен уклон и неговата сянка  – нюйоркски детектив с подчертана тежка професионална деформация.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Гранд хотел Будапеща

 THE GRAND BUDAPEST HOTEL

Гранд хотел Будапеща е маниакално в изпълнението си наивистично приключение, точно каквато сe и очаква от вълшебник на формата, като Уес Андерсън. Актьорската армада идва от Moonrise Kingdom (част от миналогодишния  София Филм Фест), плюс още толкова новопопълнения. Ралф Файнс рецитира символистична поезия с рутината, с която облекчава нуждите на зрелите си приятелки. Монологът върху фиктивната картина “Момчето с ябълките”, заради която си отива един “истински” Егон Шиле е знаменит. С неузнаваем грим Тилда Суинтън е 84 годишна вдовица, подпалила яростта на многолюдни готик роднини със своето завещание. Уилям Дефо пък напомня анимационния си герой в Мистър Фокс. Звездните камео са безброй – Харви Кайтел, Бил Мъри, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Клуни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Nymphomaniac: Vol. II

Nymphomaniac: Vol. II

Сгъстена и остра (фриволното ухажване от първата част е изиграло ролята си) Nymphomaniac: Vol. II продължава с погрома, който любовта към Шая Лабьоф  нанася на Шарлот Генсбур. Оргазмите и удоволствието от секса са останали в бунтарските години. Празнината* е запълнена със самопризнания в група. Джо отстоява мистичното нимфоманка, а не прагматично плоското sex addicted. Подтиците са елиминирани, но въздържанието не лекува природата. Природата не изпитва вина. (В този смисъл влиянието от Антихрист не се изчерпва само със сцената с детето пред отворения прозорец.)
За да възстанови чувствеността си, Джо се подлага на сериозни дози болка при SM професионалист (Джейми Бел). Наказва желанието с 40 камшика на голо. Както римокатолическата църква е олтар на страданието, вметва Селигман с ръка върху икона по Рубльов (пак Тарковски).
В една от ловните вечери Триер облича Джо като Пианистката на Ханеке. Защото систематичното себеунижаване е афродизиак. Аморалността е афродизиак. Афродизиак е и стъпкването на табутата. Най-големият в пост-християнския свят.
Срещата с енигматичния колектор на дългове Уилям Дефо** дава бизнес на Джо, който капитализира опита й с мъжете. Опит, без който интуицията й не би могла да изтръгне сълзите на Жан Марк Бар, например. Подобно на Валмон, Дефо манипулира инстинктите й, и й внушава нуждата от наследник в нелегалния занаят. Mia Goth е същият сексуален изгнаник. Отрезвително огледало, грубо поемащо илюзиите на Джо.
Криво, самотно на върха, Шарлот намира сродното дърво, за което баща й (Крисчън Слейтър) я беше подготвил.

Прочети още »

4.50 avg. rating (91% score) - 4 votes

Nymphomaniac: Vol. I

Nymphomaniac: Vol. I

If I asked you to take my virginity, would that be a problem? Nymphomaniac: Vol. I

В една дъждовна вечер старият ерген Селигман (Стелан Скарсгаард) открива Джо – Шарлот Гинсбург (Антихрист, Меланхолия) в безпомощно състояние. Под звуците на Рамщайн, евреинът приютява пострадалата у дома си и я насърчава  да му разкаже, кое я кара да мисли, че е лош човек, заслужаващ положението си. Началото на сексуалната си хиперактивност, нарочилата се за нимфоманка Джо поставя в далечната си двугодишна възраст.
Селигман й показва кукичката от тази версия на плаката. Разкрива й поведението на рибите в риболова, наръчник за което бил детската му библия. Паралелно вметва, че преди да се превърне във възрастно, което да лети и търси екземпляр за чифтосване, нимфа се нарича малкото у някои насекоми.
Въдичарката Джо опровергава естествоизпитателската му теза с детайлен разказ за серия от дръзки секс акции.
Стейси Мартин като младата Шарлот, е скини ученичка с мързеливи клепачи и ненаситна вагина.  С приятелката си по революция изчукват цял влак в състезание за шепа бонбони; сперма в лицето на лицемерната любов.
Селигман направлява изповедта за чудовищното съзряване с парадоксално забавни коментари; флегматични порно хапки в интелектуален сос. Свързва бройките й с числата на Фибоначи, говори й за делириум тременс, за смъртта на Едгар Алън По, за божествения Йохан Себастиан Бах, за полифонията, за това че човечеството се дели на хора, които си режат ноктите от лявата към дясната и от дясната към лявата ръка. По някое време има намигане към Джоузеф Хелър с цитат за краекожията на обрязаните в историята, които подредени в линия стигат до Марс.
Епизодът с полифонията е кулминационен. Джо прави интродукция на трите основни пенис-мелодии в своето юношество девичество и споделя защо преосмисля антилюбовния манифест.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Affliction / Страдание

Affliction

Родителското насилие ражда кофти последици; осакатени наследници на лоша карма. Изгубени в параноидален лабиринт самотни души. Affliction показва картите на порочния цикъл в пропито с отчаяние ветрило. Ник Нолти е полицаят от малкия град Уейн Уайтхаус, когото и пиянките взимат за мезе. Катализатор на тъмния му ролеркостер става нещастен инцидент при лов, при който червив с пари богаташ си пръска черепа. Уейн подозира колагата си Джак в убийство, а останалите важни фигури в града – в конспиративен заговор.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes