Тагнат с Стив Бушеми

Три добри филма с Ричард Гиър

Time Out of Mind / От незапомнени времена (2015)

Орен Моверман знаеш от „Вестоносецът“ с Уди Харълсън и „Няма ме“(сценарий) с Кейт Бланшет като Боб Дилън – режисьор с мащаб. Точно заради това Ричард Гиър му подарява работата по този необичаен за амплоато му филм. Time Out of Mind навлиза доста смело в психиката на бездомния, на отказалия да си връзва връзките на обувките сутрин човек. Защо така става, че човек се отказва да бяга, да се състезава в кариерата, да носи семейни отговорности, да си плаща осигуровки. Няма прости отговори в тази супа от колективна вина, няма място и за обидени, само болката е винаги навреме с регулярни доставки. Диалогът е минималистичен, улиците на Ню Йорк са улиците на кой да е град с приюти, патрончета, евтини бири и скитащи самотници. Едното достойнство не е надежден лубрикант за зъбчатите колела на системата. Орен диагностицира болни проблеми на обществото, но не размахва пръст; кога човек се превръща във вторазряден – попита преди време Бергман. Гиър изполва умно шанса да покаже диапазона на възможностите си и от целият му гламър помен няма – сред боклука въргалящ се на улицата и от вълчите усти, той изчезва, стапя се. Става невидим подобно Де Ниро в Бразилия. Времето му за съществуване изтича незабелязано. Хора като него (“човекът без конотация”) се изпаряват всеки ден. Някои са ни роднини, с които не искаме да имаме общо, повечето са на комфортна дистанция. От Чаплин насам има адски много кинопродукции, занимаващи се с обитателите на партера, и в евро и в щатското кино – последния на Пол Бетани “Подслон” е хванал сърцето на темата, но на Time Out of Mind мястото сред тях е заявка с покритие. Всеки с баща алкохолик ще го усети по особен начин.

Norman / Норман (2016)

Евреинът Норман Опенхаймер е особена порода човек. Ако кажем, че е нещо като брокер на дългосрочни позиции или оператор на високо рискови капитали, но в сферата на политическите манипулации няма да е достатъчно, но ще е в правилна посока. Талантът му да свързва хора помежду им и да извлича ползи от това, ползи които инвестира в нови познанства, го прави опасен, търсен и не на последно място вреден. Да, лобистите продават влияние, но играта на Норман е от по-висш порядък – той е вълшебник манипулатор, който отваря и затваря ниши в публичното пространство. И за разлика от рекламиста, генериращ изкуствени нужди Норман няма лесно обозрим клиент… Психологическа загадка, опортюнист, аморфно същество. Подобна креатура, но в друг регистър е мистър Рипли на Хайсмит. Коренно различна роля за Гиър и предизвикателство за инстинктите му. Слава богу, камера и режисура са му на нивото. Приятно включване от Стийв Бушеми (отново двамата след Time Out of Mind) и Шарлот Гейнсбур.

The Dinner (2017)

Особено жестоко престъпление е повод за среща на двама братя и техните съпруги. Детето на единия е извършител на престъплението, а детето на другия, чернокожо, е свидетел, който иска да използва предоставената му възможност за реванш. Единият от братята е конгресмен и кадидат-губернатор, другият е в диаметрално противоположния ъгъл на социалната стълбица – учител (малко е ала Ясмина Реза положението). В избора на дисфункционалната фамилия прозира историческата съдба на човечеството.
The Dinner (2017) е екранизация на Херман Кох, същият бе в София преди две години да представя едноименната си книга. Фабулата му е превъзходна –  конструираната семейна дилема е тотално неразрешима, ама по Дейвид Фосър Уолъс неразрешима. Кох е останал силно недоволен от филма на гореспоменатия вече Oren Moverma – привидял морална дидактика. Възможно е, аз обаче привидях страхотни многопластови изпълнения на Ричард Гиър, Стийв Куган, Ребека Хол и Лаура Лийни. Куган специално е фе-но-ме-на-лен.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Големият Лебовски

the-big-lebowski

Без да e трилогия, Големият Лебовски е от филмите, които подобно на Star Wars и Задругата сеят религии. “Църквата на съвременния пич” няма да върне никого. Големият Лебовски е съвременна инкарнация на даоизма – твърдят пичовете от деноминацията и аз не бих ги оспорил. Не знам за друг филм затъмнил слънчевия диск с толкова много наизустени от феновете реплики, цитати в бранша и социо-културно влияние в ерата на дигиталното възпроизводство, ако ще си говорим нАучно.

Прочети още »

4.50 avg. rating (91% score) - 4 votes

On the Road / По пътя

OnTheRoad

По пътя е екранизация на култовата книга-манифест. Амбицията да се филмира пуслът на бийт поколението се ражда у главата на Валтер Салес, автор на скучните Мотоциклетни дневници и римейка Dark Water.

Прочети още »

4.00 avg. rating (82% score) - 5 votes

Rampart

rampart

Много е приятно да виждаш Уди Харелсън в буквално всеки един кадър, в роля от ранга на “Лошия лейтенант”. След The Messenger, Rampart е вторият му съвместен проект с Oren Moverman и Бен Фостър. Уди е жив мъртвец от Ел Ей в края на 90-те. За измършавяването и тотално изтощената си фигура съвети приема лично от спеца в областта Кристиан Бейл.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Animal Factory

Стив Бушеми режисира Animal Factory по романа и сценария на Edward Bunker (същия е с малка роля във филма). Снима го за 30 дни в Холмсбъргския затвор, Филаделфия. Кастът е  приличен – Willem Dafoe, Edward Furlong, Danny Trejo, Mickey Rourke ,Tom Arnold.
Крехкият и объркан Едуард Фърлонг влиза в затвора за наркотици, където за негов късмет врелият и кипелият в мръсните затворнически игри Уилям Дефо му става ментор. Героят на Дефо е кралят на затвора, за него няма тайни, всеки възникнал проблем решава с интелект и лукава усмивка. Надзирателите го уважават, молят за съвет или ползват за услуга.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote