Тагнат с Стелан Скарсгард

Катранено чувство за хумор и Бруно Ганц в По реда на изчезване

In Order Of Disappearance

Докато гледах изобретателно абсурдните ситуации в европейския Kraftidioten (на английски много повече The Power Idiot, отколкото In Order Of Disappearance) си дадох сметка колко далеч стига сянката на братята Коен, колко неподражаемо е катраненото им чувство за хумор.
Най-важното, което може да се каже за Kraftidioten е това, че е дело на Hans Petter Moland- автор на A Somewhat Gentle Man и Aberdeen, и трите със Стелан Скарсгаард, към който сме категорично пристрастни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Taking Sides дискутира моралната отговорност на артиста

Taking Sides

Политиката и изкуството са неделими и артистът колкото по-гениален е, толкова по отговорен е морално за влиянието и употребата на творчеството си. Тезата е на световноизвестната пиеса Taking Sides на Роналд Харууд, върху която Ищван Сабо базира едноименния си филм от 2001-ва; филм за драмата на любимия на Третия Райх диригент Вилхелм Фуртвенглер

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Nymphomaniac: Vol. 2 тъпче табута и слага точка в трилогията за депресията на Триер

Nymphomaniac: Vol. II

Сгъстена и остра (фриволното ухажване от първата част е изиграло ролята си) Nymphomaniac: Vol. II продължава с погрома, който любовта към Шая Лабьоф  нанася на Шарлот Генсбур. Оргазмите и удоволствието от секса са останали в бунтарските години. Празнината* е запълнена със самопризнания в група. Джо отстоява мистичното нимфоманка, а не прагматично плоското sex addicted. Подтиците са елиминирани, но въздържанието не лекува природата. Природата не изпитва вина. (В този смисъл влиянието от Антихрист не се изчерпва само със сцената с детето пред отворения прозорец.)

За да възстанови чувствеността си, Джо се подлага на сериозни дози болка при SM професионалист (Джейми Бел). Наказва желанието с 40 камшика на голо. Както римокатолическата църква е олтар на страданието, вметва Селигман с ръка върху икона по Рубльов (пак Тарковски).
В една от ловните вечери Триер облича Джо като Пианистката на Ханеке. Защото систематичното себеунижаване е афродизиак. Аморалността е афродизиак. Афродизиак е и стъпкването на табутата. Най-големият в пост-християнския свят.

Срещата с енигматичния колектор на дългове Уилям Дефо** дава бизнес на Джо, който капитализира опита й с мъжете. Опит, без който интуицията й не би могла да изтръгне сълзите на Жан Марк Бар, например. Подобно на Валмон, Дефо манипулира инстинктите й, и й внушава нуждата от наследник в нелегалния занаят. Mia Goth е същият сексуален изгнаник. Отрезвително огледало, грубо поемащо илюзиите на Джо.
Криво, самотно на върха, Шарлот намира сродното дърво, за което баща й (Крисчън Слейтър) я беше подготвил.

Прочети още »

4.50 avg. rating (91% score) - 4 votes

Стиг Ларшон през камерата на Финчър в The Girl with the Dragon Tattoo

The Girl with the Dragon Tattoo

The Girl with the Dragon Tattoo /Мъжете, които мрaзеха жените (сори, ама това е бг превода) е за журналиста Микаел-Даниъл Крейг и непокорната хакерка Лисбет Саландер. Разобличителните статии на Крейг му спечелват несправедлива присъда за клевета и мистериозна поръчка от богат индустриалец, която отвежда двамата с Лисбет в гнездо на оси, където семейната омраза и финансовите скандали роят психопати.
Зад стайлинга на лесбо-готик маргинал, Лисбет носи спомените за кошмарно детство. За да оцелее бачка като кибер-пират за същите бюрократи изковали статута й на лузър. Това обаче не й пречи да татуира Аз съм садистична свиня и изнасилвач, върху шкембето на копелето, пускащо месечни доклади за социалното й поведение, или да пребива с платформите си други мъже, които мразят жени. Присъствието й само по себе си е манифест – антибуржоазен, антидържавен, анти каквото изберете.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Меланхолия – Триер дърпа шалтера на Земята

Melancholia

Меланхолия (2011)

Кирстен Дънст, Шарлот Гeнсбург, Земя и Меланхолия са четирите планети от чийто сблъсък избухва новият Ларс фон Триер. Откриващите (около 15мин.) кадри в  Melancholia  резюмират в в почти замръзнал каданс целия филм.  Построен в перфектна композиция, кадър по кадър апокалипсисът на земята набира сила, красив и мистичен като картините на прерафаелитите, на които има дословни реплики.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote