Тагнат с Светослав Тодоров

Светослав Тодоров

фото: Калина Иванова, личен архив Светослав Тодоров

Подобаващото интро за Светослав Тодоров задължително минава през поименно отдаване чест на професионалните му занимания и интереси – журналист от екипа на “Икономедиа”, ядро на DJ проекта Indioteque (платформа за концерти на чуждестранни групи в София на почти девет години) и автор на художествена проза. “Хората, които заспиваха сами” излезе преди три години, а отскоро се радваме на съвсем пресния двуезичен zine “Десет разговора”. Историите са преведени от Владимир Полеганов, има фотография от Калина Иванова и Драго Горанов, бонус е “поетичният ремикс” на Веселин Геренов. Ако си съобразителен и пъргав, с бройка от зина може да излезеш от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, Ателието и Bare Hands Society. Казах ли, че разказите му са превеждани на (засега) английски, сръбски и хърватски? Но всичко гореказано би било само сухо инфо, ако зад него не стояха завидна работоспособност, будеща спонтанно неудобство осведоменост и предразполагащите лекота и привидно безгрижие. Селективното му любопитство и въоръжената с критичност добронамереност дефинират качествения разбор на/в духа на времето. С две думи общият ход на нещата не ти генерира непоносима тревога, когато знаеш, че Светослав е наоколо.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Имало едно време в Туин Пийкс, България

Светослав Тодоров за Дневник:  “”Думите на Рей Уайз като Лейланд Палмър със сигурност тежаха повече от тези на баща ми”. Така писателят, съвременен артист и основател на кино блога movies.bg Антон Терзиев определя влиянието на “Туин Пийкс”, тръгнал по телевизията, когато той е още тийнейджър – в началото на 1992 г. Ако пост-комунистическа България прилича малко на объркания и некомуникативен Дъги Джоунс от новия сезон, то сериалът като че ли помага на младите да се ориентират в новото пространство, поне откъм поп култура.

“Имаше огромно любопитство към пропуснатото през цедката западно “нещо” и то към всеки детайл – маниери, дрехи, прически, коли, всичко това се гледаше под лупа”.

В отсъствието на други нетрадиционни сериали преди и по време на излъчването му, “Туин Пийкс” се превръща в мейнстрийм в България. Той е дори твърде вероятно първият американски сериал, излъчван по телевизията или поне първият, който е по-особен като жанр.”

Останалото четете в Дневник

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

В часовата зона на “Слава”

stefan-denolyubov-v-slava

“Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.”
Светослав Тодоров

Българското кино е в интересната позиция да привлича устойчив и все по-голям международен интерес през последните няколко години, но без това генерално да променя усещането, което етикета “български филм” носи за средния зрител в самата страна – този, който очаква информацията да дойде магическа сама при него, не се събужда с Indie Wire и може да зададе въпрос като “ако този филм печели награди, защо го няма в кината?”. Получава се среда, в която най-позитивните отзиви, които може да намерите за български филми, често се оказват на английски и то от сериозни места.

Възможно ли е местен филм да обедини по-запознатите и по-широката аудитория? Може би най-отличителната черта на “Слава”, третият пълнометражен филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е именно, че излиза от нишовостта. Той е точно толкова сериозен, колкото трябва и забавен – където трябва. Хуморът е дори от полза на драматичните моменти – усещането, че наблюдаваш среда от хора, в която всеки егоистично дърпа тези около себе си в своята посока, идва като послевкус. “Слава” е възприемчив, без това да е за сметка на качеството. Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Slow West от Светослав Тодоров

Slow West

Перифразирайки част от прекрасното интервю на boyscoutmag с автора на това ревю, Светослав Тодоров е от петте души във фейсбук, които ако имаш късмета да нацелиш и следиш ще си в час със стойностните неща за слушане, гледане и четене. Инфо потокът няма да има шанс да те отнесе по течението, а и доверието в собствената ти преценка и вкусове ще надигне бодро глава. В скромния ни сайт Светослав се разписва с впечатления за едно от най-коментираните от последното издание на So Independent заглавия.

 

Когато чуем за уестърн, винаги си представяме една конкретна обстановка с конкретен тип обитатели – дали по spaghetti western рецептата на Серджо Леоне, дали покрай върналия в мейнстрийм кината жанра Тарантино. Slow West едновременно отговаря на представите и разсейва клишетата като завързва събитията покрай тип персонаж, на който повече му подхожда друга среда – би могъл да е идеалистичен поет от 60-те години, притеснителен тийнейджър в сериал за себеосъзнаването, чудещ се как да заговори Грета Геруик във филм (Mistress America) на Ноа Баумбах, обърканият син в семейна драма с болен роднина. Но ето че Джей (Коди Смит Макфий) не е в нито един от тези сюжети, а е пропътувал разстоянието от Шотландия до Дивия Запад през XIX век в преследването на момичето, което не само обича, но и което никога не е отвръщало на чувствата му. Начинание, което в хода на филма изглежда безнадеждно с различни вариации и го среща с добре познатите ни сенчести фигури по тези земи. Една от тях е ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), роля, в която динамиката е оставена да се развива в оценката на зрителя – често се чудим дали ние и Джей трябва да му имаме доверие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote