Тагнат с Рори Кокрейн

Аутсайдерът

Джарет Лето прави всичко възможно за да изглежда като член на Якудза в стилния, поствоенен  трилър The Outsider на Martin Zandvliet(Applause, 2009). Не е Такеши Китано, но пък е направен с цялото уважение към образците. Приятно монотонен и предсказуем както жанрът повелява, Аутсайдерът предвещава цяла поредица.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Враждебни

Ню Мексико, 1892-а. След двайсет години касапница последната задача на капитан от кавалерията (Крисчън Бейл) е да ескортира своя вече освободен и умиращ от рак индиански враг, до родната за племето Монтана. Задача с двойна трудност, заради смъртоносните капани по пътя и мътилката в душата. Пътят на групата се пресича с оцеляла в клане бяла жена (Розамунд Пайк), чието страдание и превъзмогване хем разширява портфолиото на персонажите и разбива монопола на основната двойка, хем – доста хитро – е зелена карта за живот в изкупление за капитана.

Hostiles (Out of Furnace) експлоатира уестърн жанра с натрупаните от създаването му поуки. Скот Купър калкулира компонентите презцизно, като диета на културист. Има прочит на класиките, от Танцуващият с вълци до Джон Уейн, екшънът е със задължителните сцени на презентативно насилие, в духа на гледани образци. Има го и големия разказ за травмите на войната, вината и проклятието на белия колонизатор. Hostiles е по съвременното, ревизионистко разбиране за ценности – първородният за американеца грях винаги вибрира и комуникира с поведението и статуса му днес. Същността на американската душа е твърда, изолирана, невъзмутима и опасна. Никога не се е размеквала, казва заетото от Д. Х. Лорънс мото и Купър майсторски го илюстрира.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes