Тагнат с Робърт де Ниро

The Last Tycoon

The Last Tycoon (1976) e по едноименния последен, издаден посмъртно роман на Ф.С. Фицджералд. Скот започва “Последния магнат” 1939-а, но на 21.12. 1940-а умира и оставя романа си за Холивуд незавършен. Фицджералд e агонизирал в студиата. „Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“ – пише той на дъщеря си. Горещо препоръчвам великото му есе “Крахът

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Да нахълташ у Бергман

trespassing-bergman

Да нахълташ у Бергман, Швеция, 2013, 107 мин., документален*
С: Хариет Андершон, Пернила Аугуст, Уди Алън, Уес Андерсън, Томас Винтерберг, Робърт де Ниро, Клер Дени, Джан Имоу, Алехандро Гонсалес Иняриту, Такеши Китано, Франсис Форд Копола, Анг Лий, Александър Пейн, Изабела Роселини, Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Ларс фон Трир, Михаел Ханеке

Лентата на Jane Magnusson и Hynek Pallas документира шумното поклонение на банда известни кинодейци, транспортирани с хеликоптер на шведския остров Форьо, където скрит от обществото Ингмар Бергман(1918-2007) прекарва трийсет години.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

L.A. Takedown и Жега

L.A. Takedown

Майкъл Ман е майстор на криминалетата и преди HeatStarsky and Hutch (1975), Miami Vice (1984),  Crime Story (1986).
L.A. Takedown (1989) Ман замисля като пилотен филм за тв сериал. Такъв не се случва до Robbery Homicide Division (2002), който пък е само частично вдъхновен от L.A. Takedown.
В прототипа Alex McArthur играе Нийл Маколи – бивш морски и принципен обирджия, а Scott Plank – експлозивният детектив Винсент Хана. Протагонист и антагонист (верни на инстинктите си животни), двамата си приличат по това, че не умеят и не искат да правят друго освен нещото, което ги обрича на смъртна схватка, да преследват и биват преследвани; романтична симбиоза. I do what I do best, I take scores. You do what you do best, try to stop guys like me. Противоборството им е извечно; идеализирано, дуалистично. Изобщо психологическият профил на криминогенния фактор може да разкрие интересни зависимости.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Коза Ностра

The Family

Робърт Де Ниро и Томи Лий Джоунс гледат заедно “Добри момчета”, хитът на Скорсезе със самия Де Ниро от 1990-та –  най-кинаджийският момент от The Family, пъхащ Де Ниро в стария му протрит костюм на гангстер-автопародия от “Анализирай това”.
Прочети още »

4.75 avg. rating (95% score) - 4 votes

Имало едно време в Америка

Once-Upon-a-Time-in-America

Първата ми работа 2011-та, когато отидох в Бруклин, беше да намеря гледката от плаката на Once Upon a Time in America.  Усещането беше велико. Парчето Manhattan Bridge се вижда откъм Уошингтън стрийт. Велико заради петнайсет години по-раннното такова, когато вперил очи в увисналия екран на Одеон, мръзнех тихо в коравата седалка,  дърпах опиума oт лулата на Боби Де Ниро, удрях детски пети в локвите на Долен Ийст Сайд, режех Сухия режим с гърла на контрабандно шампанско, ухажвах Дебора (първата роля на Дженифър Конъли) – така както никога не съм ухажвал момиче на живо -, и възмъжавах правопропорционално на възрастта на Нудълс. Всичко това под упойката на маестро Енио Мориконе.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 6 votes