Тагнат с Пол Томас Андерсън

Призрачна нишка – последният филм на Даниъл Дей-Луис

Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Конфликтът Бърт Рейнолдс-Андерсън и 34 сантиметровото оръдие на Уолбърг в Boogie Nights

Boogie Nights (1997)

Невероятно е, че Пол Томас Андерсън повлиян от Скорсезе и мотивиран от успеха на Тарантино от 94-а, реализира такава голяма студийна продукция като Boogie Nights (1997). Kастът, включващ Джулиън Мур, Бърт Рейнолдс, Уилям Мейси, Хедър Греъм, Сам Райли, Марк Уолбърг и много други. Подобно Тарантино и Пол Томас,, само на 27 години тогава, винаги пише сам сценариите си.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Магнолия – 10 истории в прахосмукачката на абсурда

Магнолия(1999)

2015-а Пол Томас Андерсън окачестви шедьовъра си от 1999-а като твърде дълъг, каза и че би променил траекториите на няколко от историите (това, апропо, по-уместно би стояло за Inherent Vice).

Любопитно как би изглеждала тогава лентата при положение, че за феновете историята на десетимата души, чиито разбити животи по съвпадение се пресичат и сега е предмет на обожание. Героите на Том Круз, Филип Бейкър Хол, Джулиан Мур, Джон С. Рейли, Филип Сиймър Хофман и Джейсън Робардс, Томас Джейн, Майкъл Бауън и Мелинда Дилан обитават долината Сан Фернандо в Лос Анжелис.

Местата им в обществото отдавна не компенсират липсата на лично удовлетворение и щастие. Всички те са жертви на страх от смъртта, раздуто его, егоистична мегаломания, пропадане с десетилетия в пороци и семейни злоупотреби – кой не е така? Общото между им е крещящата липса на любов, неотложната нужда от смислено обяснение сега и веднага, на зеещия зад ъгъла хаос. Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Владислав Апостолов – бърз и яростен: Отвратителната инфантилизация на киното

film scribbling

Владислав Апостолов, по-лош отвсякога, специално за хардкор читателите на movies.bg:

 

Два милиарда и двеста милиона долара. Сумата е пръсната през последния месец от безброй съзнателни представители на вида хомо сапиенс по цялата планета за закупуването на филмови билети. Само за две заглавия. „Бързи и яростни 7“ и „Отмъстителите 2“. Първото предложение е поредното продължение на долнопробната автомобилна сапунена опера, а второто е още една студийна, супергеройска мастурбация за фенбойчета и семейни тълпи с хирургическо отстранено критично мислене.

Двата корпоративни мастодонта още дълго ще доминират глобалния кино пейзаж. Плурализмът в развлекателни свят изглежда по-демоде отколкото е в Северна Корея. Или поне в путинова Росссия. Изборът в салоните е между продължения, комиксови тупалки и тийн фентъзита. Ако това не ви харесва има и продължения на комиксови тупалки с елементи на тийн фентъзи.

Глобалната мания по глупаво кино

никога не е била по-потискащо могъща. Не искам да нахлувам в полето на клишето за тъпанарското младо поколение, консуматорщината и носталгичната мантра „не ги правят вече както преди“, ала се налага да очертая тревожния тренд на гаргантюанска културна инфантилизация, вземаща скъпи филмови жертви.

Комерсиалното кино винаги е било създавано най-вече за печалба и мотивирано от безстрастни пазарни калкулации и демографски проучвания. Но мейнстрийм предложенията никога не са били толкова брутално компресирани и ограничени в жанрово, стилистично и тематично отношение.

Индустриалната хегемония на супергеройските и young adult филми не е просто проявление на масово пожелана детинщина и евтин ескейпизъм, а червена лампа за опасността от тотална и несменяема естетическа диктатура на посредствеността.

Филми като „Бързи и яростни 7“ са прекалено успешни. Криминално конвертируеми. Фарсово харесвани. ОК, 200-300 милиона долара приходи за подобно извинение за кино са в рамките на разумното за масовия вкус. Но бензиновото порно с Вин Дизел, Скалата и Стейтъм вече е четвъртият най-печеливш филм в историята с приходи от продадени билети, наближаващи 1,5 милиарда долара.

В същото време новият филм на гениалния Пол Томас Андерсън Inherent Vice мина изцяло под радара на публиката и инкасира едва 8 милиона долара. Съществува зависимост между бруталния глобален успех на антифилми като „Бързи и яростни 7“ и липсата на интерес към качествени произведения.

Средностатистическият представител на таргет аудиторията на супергеройски и тийн филми няма елементарни вкусови рецептори за истинско кино. И не иска да има. Неговото отношение към продуктите на въобръжението и таланта на визионери като Ларс Фон Триер, Питър Грийнауей, Никълъс Рефн или дори Уес Андерсън е враждебно, неразбиращо и информирано от „гордостта на глупака“.

Анти интелектуалната автоидентификация

е отблъскващ културен феномен на YOLO, SWAG и селфи поколението и се характеризира със състояние на ума и духа, при което невежеството и менталната варварщина са добродетели и маркери по пътя към присъединяването в редиците на тъй желаната “куул“-конюнктура.

С други думи – лошият вкус е по-лош от всякога. Няма как да заобиколим огромния слон в стаята на киното. Особено когато е с цветно комиксово трико.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Учителят – ловецът на души Пол Томас Андерсън

 The Master (2012)

Малко след края на Втората световна, активното лентяйство на Фреди Куел (Хоакин Финикс), моряк с объркана и отпреди войната психика, го отвежда на кораба “Alethia” (“Истина” гр.), където талантът му да забърква алкохолни бомби впечатлява Ланкастър Дод (Филип Сиймур Хофман) – глава на езотерична секта*, адски приличаща на сциентологията на Рон Хъбърд.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes