Тагнат с Питър Динклидж

Петорката на седмицата

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна. Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия. Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието. Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а. Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд. Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Три билборда извън Ебинг, Мисури

Преди етикетите за черно крими, извратена комедия или комедийна драма Three Billboards Outside Ebbing, Missouri е преди всичко мощна мускулеста драматургия в три действия, в синхрон с числото в заглавието. Мартин Макдона (В Брюж, Седем психопата, Six Shooters) никога не е слизал от нивото си, но с този проект вдига летвата. Харолд Пинтър приживе го сравняваше с младия Едуард Олби, с Дейвид Мамет. На историята за загубила близък и търсеща отчаяно справедливост жена Макдона попада случайно, прочитайки я в обява на улицата, следват години на зреене, прецизиране. Писана специално за нея, главната роля увенчава като корона главата на Франсис Макдорманд. На 60 години познатата от почти всички филми на братя Коен актриса разполага са достатъчно опит за да облече яростта на героинята си в достоверна и крайно достойна форма. Жена отстояваща със сила своята истина е рядкост в киното и тук не говорим за топнали се в азиатския екшън секси кралици като Никита, Ума Търман и други графични томбрайдърки. Говорим за олдскул  във всеки смисъл на думата персонаж,нарочен за черна овца, който без хватки и трикове отстрана на режисьора има работа за вършене, има правда за отстояване, въпреки и напук на всички. Олдскул персонаж, който на всичкото отгоре трябва да бори и предразсъдъците, че е жена. Не случайно Макдорманд се вдъхновява от фигурата на Джон Уейн и неговото наследство, чете биографията му от кора до кора и си личи. От уестърн банданата през коктейлите молотов до езика – груб, рязък и вкопан в земята, която трепери под гнева и – арсеналът й звънти до последния детайл. Пасивното провинциално градче е огледало за манталитета на малките общности, в които времето и скланянето на главата са пенкилер за всяка болка и нещастие.

Прочети още »

3.57 avg. rating (74% score) - 7 votes