Тагнат с Петорката на седмицата

4 филма с тотален бестиарий и чернобял стайлинг за украса

Beast (2017)
Beast е oт филмите, в които жертвата на сайкото се оказва по-манипулативна и с много по-могъща психопатология. Въпросът, в кой момент и как ще стане ясно това различава хубавия от посредствения филм в тази схема. В случая уклонът е социално-психологически и обществото, средата култивирала девиациите обира негативите. Умна и нюансирана продукция на Michael Pearce. Титулярите Johnny Flynn и Jessie Buckley са на място.

Los Perros / Кучета (2017)
Кучета не е филм от сорта, какво става когато се влюбиш в неподходящия човек, въпреки, че точно това става. Мястото би могло да бъде всяка една държава от Латинска Америка. Богата наследница – галеристка, се завърта покрай инструктора си по езда, доста по възрастен бивш военен с тъмно минало. Последният се намира в точещо се от години дело, за извършени престъпления срещу човечеството по време на влядял страната диктаторски режим. Нещата обаче не са черобели нито в прозихода на момичето – фамилията й е богата именно заради връзки с диктаторския режим, нито при инструктора за езда, чиято вина не е по-голяма от всеки друг послушен  подизпълнител. Сложен морален казус, заснет сурово и миналистично, без мелодрама.

Trainwreck / Тотал щета (2015)
Тотал щета е на Джъд Апатоу, съответно знаем какво да очакваме. Всичко се върти около разтропана чъби нюйоркска журналистка(Amy Shumer), раздвоена между безразборния секс и биричките (явно чудо голямо). Споделя зад кадър тарикатстки, за тоз и онзи с макро детайли. Шефът (страхотна, където и да я поставиш Тилда Суинтън) в ала Космо списанието й възлага статия, която я сближава с опериращ баскетболните милионери медик. После иде идеята за моногамността и.. сещаш се. Бил Хадер е уникален чеп (напомня Джони Ноксвил от Kickass), но в този апатоу специално, смешките са ниска летва.

The Party / Партито (2017)

Партито на Sally Potter (Orlando) е камерна, пронизана както обичат да казват от съвременни неврози драматична пиеса. Напрежението се трупа и избухва в една единствена стая. Домакин на партито е Кристин Скот Томас – партиен функционер, току що получила доверието на електората си. Мъжът й, учен и писател, Тимъти Спол(гений) е във видимо неуравновесено положение, но това не спира празничния устрем, който прървоначално гостите внасят. Сред тях е Килиън Мърфи- нервен и експлозивен, с питолет в гащите, лесбийска двойка чакаща инвитро-тризнаци, както и Патриша Кларксън(Sharp Objects!) и милият Бруно Ганц – всеки с ярко отличителен характер и остри позиции по всичко. Оттам насетне действието разгръщат серия от малки и големи взриве, във великолепна последователност. И да, краят е неочакван.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уестърн, мускули и ирония на вълни се разплискват

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович.

Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица. Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Патинсън, Редфорд и Гай Пиърс, около Уди Алън и Содърбърг в настоящата топ 5-орка

Good Time (2017) е финансово изстрадан проект на съпружеската двойка Benny Safdie и Josh Safdie, с голям личен ангажимент от звездата на филма Робърт Патинсън и добро актьорско включване от Benny Safdie. Филмът е замислен като изповед за живота на улицата, през призмата на “един ден на” обречените на нескончаема катастрофа двайка братя, единият от които е бавноразвиващ се. Започва обещаващо, развива се вяло и завършва унило.

Някой може да привиди грозния портрет на Америка на трета скорост – социално невидимите, крими утайката, невидимите за обществото и тн., обаче липсва доза гениалност като тази на Абел Ферара, например, която да удържи добрия материал над водата. Бени и Робърт не го спасяват, но пък никой не може да отрече достоверните им превъплъщения.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Крале на бокса, на дизайна и на Холивуд си спомнят на път за Париж

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна.

Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия.

Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието.

Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а.

Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд.

Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Жажда за живот в блендера на историята

Wind River / Дивата река (2017) е нелош трилър с Джереми Ренър за трагичен случай в индиански резерват, наши дни, територия на оцеляването от най-суров тип, безразлична към късмета, щастието и човешкия живот въобще. Съвременен уестърн със сняг, снайпер и умно пестелив език.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Прет-а-порте от секс, лъжи и пирамиди заредено в пушката на Иги

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек.

Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote