Тагнат с оливия уайлд

Марлоу, между линията на смъртта, една лоша партида и THE DISCOVERY, 2017 – филмовото ни откритие на седмицата

Poodle Springs / Филип Марлоу – Пудъл Спрингс (1998)

Годината е 1963-а, мястото: Пудъл Спрингс (реплика на Палм Спрингс). Току що оженен за красивата дъщеря на тежък магнат, легендарният детектив Марлоу е заподозрян в убийството на свой колега. Собственото му разследване развързва моряшки възел от многогодишни машинации и престъпления, до едно сочещи сцената на голямата политика. “Пудъл Спрингс” е осмият, последен и незавършен роман на Реймънд Чандлър.

По повод стогодишнината от рождението на Чандлър(1988-1959), Робърт Б. Паркър завършва започнатата новела. Боб Рафелсън не е напрвил нищо кой знае какво от материала. Брайън Кокс и Джеймс Каан да стоят стабилно в ролите си, но повече с килограмите си, отколкото с актьорски ентусиазъм. Камерата е мудна, близките планове скучни, а от прословутият хумор на Чандлър няма и следа.

The Lazarus Effect / Възкресение / Ефектът на Лазар (2015) е треторазряден хорър с участието на геният Доналд Гловър, в случая обаче, статист. Студенти по медицина разработват серум, на базата на ултра силния естествен халюциноген, който мозъкът прозивежда непосредствено преди смъртта. Инжектиран обратно предизвиква възкресяване, с, разбира се, непредсказуеми за Оливия Уалйд странични ефекти.
За съжаление, въпреки възможните прилики няма нито общо нито с деведесетарската класика “Тънка червена линия”, нито със страхотния “The Discovery”(2017), с Робърт Редфорд.

Dark Crimes(2016) e доказателство какво може да ти причи живота, ако ще и да си първокласен актьор като Джим Kери, Кати Ойтинен или Шарлот Генсбур, до един подкупени от плоското (и полско) заглавие. Какво да се прави, не може всички да снимат при Никълъс ван Рефн и Дейвид О. Ръсел.

Антиутопията The Bad Batch / Лоша партида (2016) е на спорно талантливата британка Ana Lily Amirpour, очевидно върл фен на The Road, Маd Max и тарантиновите осакатени секси момичета, дето стрелят. Сценарият е нелош- социално неприемливите по икономически, здравословни и причие критерии хора наци-обществото на бъдещето затваря в нещо като резерват-сметище, където естествения подбор отсява по-безскрупулните.

Ако беше десетминутен шорт, клип на Die Antwoord например(част от сносния саундтрак), щеше да се ядва. Изгубени в режисьорската пустиня са иначе превъзходните пустиняци Джовани Рибизи, Джим Кери(отново) и Киану Рийвс. Tъжна като надуваемото тяло на Джейсън Момоа работа.

The Discovery/Откритието (2017)

Животът е един, а в отвъдното прежи(вя)ваш преживяваното отново и отново, като всяко завъртане на плочата може да се тълкува като садистично ехо, но и като опция да видиш и поправиш с нови очи безкрайно повтаряните си грешки. Крайна дестинация няма, морален императив и религигиозни категории също. Да започнеш начисто е просто невъзможно. Печално самотно е…

Повлияна визуално от The Master, силно оригиналната мистери-драма The Discovery на Charlie McDowell (скрипт, режисура) коментира възможностите и формите за каквото и да е съществуване отвъд смъртта, както и поведенческите девиации, които прогресивната наука може да отприщи в глобален мащаб. В метафората за това какъв живот избираме да живеем The Discovery е любовна история, както и история за отношенията баща-син. Робърт Редфорд е топ учен, пионер в областта, убедил лековерния параноичен свят в потенциала за трансцедентация на съзнанието. В отговор на мъглявата бъдеща утеха обаче, почти 5 милиона души отнемат живота си, в компулсивно желание за шорткът  към “там”; защо да чакаш? Последствията обаче не са очакваният комфорт.

Решен да спре баща си, Брендън Глийсън(син на учена) и Руни Мара(загубила петгодишния си син майка) се срещат на феробот, на път към острова(Rhodes) на който Томас Хъбарт и общността му продължават да търсят неоспоримото доказателство, бегло смущавани от растящия ръст на суицидната вълна.

Двамата са с различни мотиви да отидат на острова, но споделят фрагменти от един и същи сън, с различна степен на осъзнатост към момента. Умирали n-брой пъти преди това, те комуникират от различни нива и функции един спрямо друг. Осъзнат и използван по предназначение текущият им живот/проекция е нещо като трамплин към един по-щастливо редактиран вариант на болезнения оригинал.

Такава е и тезата на филма – отвъдният живот представлява нищо повече от шанс за заобикаляне на подводните камъни довели до катастрофа в предишния, и после замяна на лошия вкус с подобрена рецепта. Трики моментът е да разбереш на какво ниво оперира мозъкът ти и в каква релация си спрямо себеподобните по участ. Крайно интересно е, кара те да мислиш.

Трасиращи прехода светли “спомени” от бъдещето идват в кожата на хора от коридора на следващо “аз”. След като енергията на съзнанието не се губи, а само се трансформира кръговратът е безкраен, от теб зависи в каква спирала. Важи и обратното – сам ти се явяваш “асансьор” или патерица за целебна еволюция в/на съзнанието на роднина, близък, познат.

Без да е cinema, а просто качествено movie Откритието (2017) със сигурност компенсира лошата четворка от горе и си струва повторното гледане.

П.П.

1. Името на Руни Мара е Айла. Става приятно наслагване на метафори, стигащи чак до “Възможност за остров” на Мишел Уелбек.

2. Любопитно е да се направят паралели с концепцията в “Генезис” и “Матрицата”.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Не, Сам Рокуел не опъва на задна Оливия Уайлд, това е Better Living Through Chemistry

 Better Living Through Chemistry

С маниакална съпруга влюбена в педалите на своя велосипед и тинейджър в най-мрачния си период, аптекарят Дъг Варни (Рокуел) тушира собствената си незначителност като изписва рецепти за чуждите болки, в никому неизвестно сиво градче. Като истински фармацевтичен магьосник или по-скоро, като отчаян от симптомите на култивираната с години празнота нещастник, Дъг вярва че хапчетата в правилната доза могат да решат всеки проблем.

Животът му променя една шармантна клиентка. Оливия Уайлд е декоративна блондинка, оставена от своя спонсор (Рей Лиота) на самотек и транквиланти. Нейното неудовлетворение и дълги крака разкриват на Дъг двойното дъно в менделеевата таблица.

С помощта на секса и  наркотичните коктейли, които сам счуква в хаванчето, закъснелият революционер Дъг изживява мини ренесанс. Перспективите за нов живот изглеждат лесно изпълними…

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

The Words с претенции за духовния статус на съвременника

The Words

Светът е адско място, а лошото писане разваля качеството на нашето страдание.
Том Уейтс
Тъй като единственото нещо, което двамата искахме, беше да пишем, животите ни изчезваха в празната страница.
Тед Хюз

The Words  е още един филм за писател, в който обаче има нещо ново – нищо затворено между кориците не оживява и въобще, малко става дума за литература. Брадли Купър, Джеръми Айрънс, Денис Куейд и Бен Барнс са мултиплицирани в тунела “фикция-реалност” проекции на един и същи герой.

Разказът води нюйоркският книжен гуру Куейд, който в желанието си да поправи грешка от миналото чрез литературно обговаряне, все по-ясно стига до извода, че грешките не подлежат на оправяне, те самите правят извършителят им роб.

Митът за истината, като шорткът за опрощение е представен като epic fail. Всеки прави избори, трудното е да живееш после с тях, повтаря в рефрен писателят.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Оливия Уайлд в мъртва хватка със снегът в Deadfall

Deadfall

Deadfall e B-трилър с иначе талантливия Ерик Бана (Троя) и мацката със стъкления поглед от снимката, Оливия Уайлд (Tron: The Legacy). Сюжетът следи последните дни на дуо обирджии(брат и сестра), които малко преди да прекосят границата, снегът на Канадска Колумбия хваща в мъртва хватка.

За да не бият на очи двамата се разделят, като всеки изпречил се на пътя на Ерик отнася куршум, Оливия пък съблазнява загазилия бивш боксьор Алисън Греъм (Децата на хората), бягащ от закона. За по-мелодраматично, пътищата им се събират в къщата на прескучния Крис Кристоферсън (баща на боксьора).

В гонката на куките дейно участие разписва дъщерята на шерифа, слава богу не е бременна, нелепа препратка към Фарго щеше да дойде too much.

Желанието за кръстосване на психологични шпаги е явно, но крайният ефект е вълнуващ като снимка от Блеоградчишките скали.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Любовните сокове на Блейк Лайвли в Savages/ Диваци

Savages

Savages/ Диваци (2012)

Новият Оливър Стоун следва пътя на нарко парите, през влюбените пистолети на двама инди drug дилъри готови да убият всичко детско в себе си, в името на отвлечената си хетера. С тела и банкови сметки на богове, Тейлър Кич и Арон Джонсън (мистър Нищо лично и мистър Лайнян Хайвер) са като Духа и Земята за леко лигавата Блейк Лайвли, Офелия, която е и разказвач в Savages.

Любовните сокове циркулират безпроблемно до момента, в който злата мексиканска кралица Елена(Салма Хайек), не решава да използва триото за нуждите на своя картел и вкарва в играта Бенисио Дел Торо- барнат до последния косъм на мазния си мустак убиец. Спойката между враждуващите е Джон Траволта, непредсказуем и корумпиран фебере агент, тъчащ на повече от два стана.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Cowboys & Aliens – непростима мутация. Някой за протест пред компанията на Спийлбърг Дриймуоркс?

Cowboys & Aliens

Cowboys & Aliens (2011)

1873. Аризона. Джейк (Даниъл Крейг), се събужда окървавен, безпаметен и с фешън гривна на ръката до градчето Абсолюшън. Там той бързо разбира, че местните са ксенофоби, още по-малко, когато за главите на чужденците е обявена награда- списъкът от престъпления, за които е издирван Джейк е прилично дълъг.  Абсолюшън е под абсолютния контрол на полковник Удроу Долърхейд- Харисън Форд. (Харисън прилича на недоспал алкохолизиран Индиана Джоунс, затова пък Крейг е в топ форма- макар и далеч от излъчването на Юл Бринър, заради когото са го избрали-и чупи манекенски стойки през цялото време).

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote