Тагнат с никол кидман

Златни глобуси 2017

75-тата церемония по връчване на наградите Златен глбус мина под  знака на антимачистката вълна, започнала преди няколко месеца в Холивуд, съсипала надве-натри кариерите на десетки влиятелни шоубиз фигури. Новият пуританизъм е апотеоз на упадъка. Тържеството на бойния дух, разбира се, бе за сметка на Кевин Спейси, Дори еднократното споменаване на името бе твърде много за аудиторията, за да не предизвика нервния спазъм на канибала. Несправедливо обруганият му дух питаше нямо из гърлата на сотитците отворени бутилки шампанско Moet. От един момент нататък водещият Сет Майерс капитулира пред враждебния патос на дамите и изостави, иначе добрите шеги.

Наградите на Лора Дърн,  Елизабет Мос(най-сетне), Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман бяха повод за самонадъхващи #metoo и #timeup слова, но черешката бе гранде-проповедта на Опра. В ролята на майка на Американския народ телевизионното чудовище безмилостно пресуши и малкото останали капки живец, пред покорно скопените погледи на Том Ханкс и сър Ридли Скот. Подобно някаква шибана вилендорфска венера, с помощта на нужните цитати и извадки от криминалната хроника неофициалната лидерка на женското движение въдрори в глобусите демагогската атмосфера на търсещ сълзливи покаяния протестантски пастор-функционер. Осъзнато или не, шоуто бе параван за невъздържано артикулиран, паравоенен феминистки активизъм и лицемерни сълзи на солидарност. Поръсена с гламър, зле регулирана демонстрация на реваншистки екстремизъм и споделена принуда. Без процеп за хумор, само полово ориентирани самодоволни декларации, ентусиазирано натъкмяване и стаден комформизъм; маскирани зад каузи профашистки девиации. Нелепо груба бе употребата на легендата Кърк Дъглас, в количка на сцената, подкрепян за ръка от снаха си. Здравата амазонка Катрин Зита и горкото стогодишно момче, преглъщащо елейския въздух като риба на сухо. Единствената приятна част бе всепомитащият триумф на Трите билборда на Мартин Макдона. Социалната драма през личната история на Макдона ще надживее конюктурните съображения на момента, които го издигат над останалите – утвърждаване правата на жените и борбата за полово равноправие. На този фон режисьорския успех на Гилермо дел Торо за “Формата на водата“ се различава с припознаване единствено на художествени качества. И, разбира се, приятен факт е заслуженото признание към The Disaster Artist. Със стегната хореография и сърдечно обрано, Джеймс Франко професионално отигра речевата част на приза. Бързо последвалите след наградите шест обвинения в сексуален тормоз обаче е възможно да го спънат на Оскарите. Наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти, акредитирани в Холивуд пренебрегнаха “Дюнкерк” на Крисфър Нолан, “Детройт” на Бигалоу и The Post на Спилбърг, но те може да наваксат март месец, когато е официоза на филмовата академия.

3.67 avg. rating (75% score) - 9 votes

Убийството на свещения елен

Д-р Стивън Мърфи (Колин Фарел) е образцов кардиохирург, собственик на образцов публичен и семеен живот разкрасен от красива съпруга офтамолог Анна (Никол Кидман) и две ангелоподобни деца – 12-годишния Боб (Съни Сулджич) и 14-годишната Ким (Рафи Касиди).От другата страна на идилията е тийнейджърът Мартин (Бари Коган), с баща наскоро починал в ръцете на Мърфи. Воден от угризения докторът поддържа тесни отношения с момчето, даже отваря златния си дом и съкровища за него. Да бъде част от фамилията и да има техният живот обаче никога не е било цел в плановете на Мартин. Той е несломим вестител на нещо много по-голямо и по-страшно отколкото той самият, в една праволинейна хорър трактовка би могъл да бъде.

Прочети още »

4.00 avg. rating (81% score) - 10 votes

Семейство Фенг

fang femily

Изкуството прави живота по-интересен от изкуството

С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, а за забавен, комерсиален поп-продукт с мейнстрийм топ-звезди.
Кристофър Уокън и Maryann Plunkett са двойка екстравагантна артисти, отдадени на страстта си да друсат статуквото където и както могат, в мащаба, който личните им средства позволяват. Те презират нагласената стерилна платформа на галериите и атакуват улицата незащитени от институции. Целта им е романтично необходима –  този, който се случи в епицентъра на пърформънса им да се постресне и да погледне наоколо по нов начин. Фокус на микро- саботажите са поп-брандове, предразсъдъци и закостенели нрави. Акциите планират прецизно и професионално. Помощници в семейните флашмобове са собствените им две деца, наричани семпло А. и Б. С годините А. и Б., порастват и пънкарията им идва в повече. Бунтът се е превърнал в мултиплицирана атракция и съпътстващ етикет, очакванията към тях ги объркват. За успешна социализация те трябва да се еманципират от родителското анархо-тяло и от сензация за жълтата преса да се превърнат в нещо обществено по-приемливо и ниско.  Никол Кидман (А.) става актриса, а Джейсън Бейтман (Б.) – писател. Отровното съмнение, че са предали фенг-философията и са кастрирали креативността си вирее у тях паралелно с желанието да загърбят веднъж завинаги “грешките на растежа” и да се отдадат пълноценно на кариерата, с всичките й условности и неизбежен конформизъм.  Освобождаващото решение иска своя катализитор. Във филма той е грандиозния нов проект на Фенг-старши, ориентиран към наследството. Наследството в двоякия смисъл на потомство и завет.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Петорката на седмицата

slider4---Copy

Кралицата на пустинята (2015) Разточителен исторически проект за наститеният с приключения живот на британската аристостократка Гертруд Бел (1868–1926), сред пясъците на Мароко. Емоционалните трепети на Никол Кидман, Джеймс Франко и Робърт Патинсън засенчват пясъчни бури и политически колизии в първия филм на Херцог от 5 години насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Преди да заспя

Before I Go To Sleep

Освен на класиката “Мементо” на Кристофър Нолан, Before I Go to Sleep(2014) адски много прилича и на Fuddy Meers*(1999), пиесата на David Lindsey-Abber (автор на “Rabit Hole”, екранизиран отново с Никол Кидман).  Трилър-романът “Преди да заспя” на Стивън Уотсън(1971) вече е бестселър преведен на 43 езика. Приликите с горните заглавия са поразителни, но тук няма да правим сравнителен анализ, а ще се фокусираме над творбата на Роуън Джофи.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Hemingway & Gellhorn

Hemingway & Gellhorn

Да издебнеш въображението си с мухобойката, да го залепиш на хартия и да направиш от това нищо по-малко от бестселър може и да е кич на чудесата, може и да е нагледна инструкция на мечтата, според която да си знаменосец на succsess-ът е въпрос на живот и смърт, но това преди всичко е и ЗЛАТНА опорна точка в кино и шоубизнеса, авоар охраняван от капслок и болд форевър. Както лемата, че проваления живот заслужава компенсация кара лузърите да играем на ТОТО, така и филмите за писатели винаги ще бъдат магнит. Доналд Джъд, Дзоузеф Косут и Максим Горки, тези трима пича са виновни за най-смрадливия хуманитарен блъф от Исус до наши дни дни – че от всяка пръчка може да стане свирка. Така във всеки шлосер, продавач на чорапи или контрольор от СГКТ тиктака бъдещ художник или нереализиран поет. За фирата нещастници, която реалити-форматът живот изхвърля никой нищо не казва. Филмите пък за успешни писатели с подпечатано от смъртта свидетелство за земен, тоест лесен за следване произход, носят двойна боксофис гаранция за рейтинг.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote