Тагнат с Милко Лазаров

Светослав Тодоров: В часовата зона на “Слава”

stefan-denolyubov-v-slava

“Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.”
Светослав Тодоров

Българското кино е в интересната позиция да привлича устойчив и все по-голям международен интерес през последните няколко години, но без това генерално да променя усещането, което етикета “български филм” носи за средния зрител в самата страна – този, който очаква информацията да дойде магическа сама при него, не се събужда с Indie Wire и може да зададе въпрос като “ако този филм печели награди, защо го няма в кината?”.

Получава се среда, в която най-позитивните отзиви, които може да намерите за български филми, често се оказват на английски и то от сериозни места.

Възможно ли е местен филм да обедини по-запознатите и по-широката аудитория? Може би най-отличителната черта на “Слава”, третият пълнометражен филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е именно, че излиза от нишовостта. Той е точно толкова сериозен, колкото трябва и забавен – където трябва.

Хуморът е дори от полза на драматичните моменти – усещането, че наблюдаваш среда от хора, в която всеки егоистично дърпа тези около себе си в своята посока, идва като послевкус. “Слава” е възприемчив, без това да е за сметка на качеството.

Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Отчуждение наблюдава хората в криза

отчуждение

С 11 000 евро и изрязан тайник в пежото си, грък на средна възраст минава границата с България, за да купи българско, още неродено, бебе.

Отчуждение / Alienation (2013) на Милко Лазаров е великолепен филм, без нито едно слабо място. Много е приятно да видиш визия, която по нищо не отстъпва на азиатските кино-майстори. Аплодисменти за Калоян Божилов. Камерата му помага универсалният разказ да бъде на световно ниво.

Действието влиза и излиза от дългите статични кадри. Фрагментите са “подредени” в строго премислени композиции във всеки план. Изчистено, но не е стерилно. Саундтрак са звуците от екстериора – вятър, дъжд, гръмотевици.

Така разказът се “чува” по-добре. Темпото не е за разглезения от зрелища зрител. Диалогът е минималистичен, жестовете – обрани, външните емоции са “почистени”. Интимността на нещо дълбоко сакрално като раждането е  механична. Дихотомия, за каквато киното е създадено.

Прочети още »

4.00 avg. rating (83% score) - 4 votes