Тагнат с Матийо Касовиц

Happy End

…разказваме за действия, но никога за душевни състояния. Не че не съществуват, но ние не се спираме на тях. Отчаяни герои, но не непременно тъжни. Ален Роб-Грийе

Mихаел Ханеке замалко да вземе трета Златна палма в Кан през 2017-а, но критиките към Happy End в уморено автоцитиране и че не е достатъчно различен, за да е достойно продължение на Amour (2013) явно са повлияли на журито, в полза на Квадратът/The Square. Отново имаме дисфункционално, разлагащо се отвътре буржоазно семейство от град Кале, със всичките грехове към човечеството, вървящи с парите му. Глава на семейство Лоран е Георг, 87 годишният Жан Луи Трентинян, който иска да се самоубие. Ежедневно му прислужва натурализиран африканец(мароканецът Hassam Ghancy). Семейството му се явява смислов контрапункт на зеещата от всяка врата и уста празнота в гротескното с подредеността си имение. Да се самоубие впрочем иска и 13 годишната внучка на Георг Ив (страхотна Fantine Harduin), необратимо деформирана от среда на традиционно потискани чувства и лъжи. Филмът започва и свършва с покъртителни видеа от телефона й – препратка към “Benny’s Video” и калената в родителски комплекси жестокост на децата от The White Ribbon, 2009. Покъртителна е и сцената, в която Георг и Ив, най-младият (като изключим новородената й сестричка, която така или иначе у никого не буди радост) и най-възрастният, двата края на  родовото “въже” споделят един на друг как са отнели или опитали да отнемат живот. Историята на Георг започва от финала на “Amour“, в който спира дъха на съпругата си в индивидуален, нетърпящ обществени възражения акт на хуманост. Опитите на Ив да трови хора и животни с антидепресанти правят историята й много по-мрачна.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

La Haine/ Омраза

hate

Вторият пълнометражен филм на Матийо Касовиц (прави го едва на 28) издава пристрастията му към американското кино – иронично екзистенциалният метатекст от рекламните билборди на Абел Ферара, документалността на Скорсезе, музикалният ритъм на  Тарантино, но най-вече безспирните и ескалиращи диалози на Спайк Лий.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote