Тагнат с Лени Танцер

В Седмият континент (1989) виждаме гедере семейство да води монотонен, финансово обезпечен живот. Съществуванe роботизирано и безчувствено. Камерата е върху предметите и инидустриалната среда, обувките. Лицата на хората се появяват след първата една трета. В училище дъщерята фантазира, че е сляпа. Вниманието на възрастните върху проблема й е такова, каквото е и към почистването на колата и продуктите за хладилника. Съпругата се отчита на родителите на  мъжа си с писма, в които точка по точка отмята всяка банална подробност от стремежът им към благополучие. Затъпяващата повтаряема “нормалност” с всеки следващ, уж, банален кадър, става все по-обезпокоителна.
Заглавието The Seventh Continent реферира към плакат залепен в автомивката от началото. С предлог пред останалите, че готвят пътуване до Австралия – искейпистки пейзаж се появява неколкократно, мъжът и жената прекъсват една по една нормативните връзки със света, изолират се и започват системна подготовка за “пътешествието”. Без приказки, в консенсус, с решимостта на сектанти. Детето е послушно, дрогирано от емоционалната им слепота. Оборудвани с инструменти майката и бащата ритуално унищожават покъщнината, отравят детето, накрая един след друг убиват и себе си. – Знаете ли, че е незаконно да лишавате хората от възможността да ви намерят? – пита мъжа телефонен техник малко преди края.

Прочети още »