Тагнат с Ларс фон Триер

Ларс фон Триер танцува с Удо Кир в ЕПИДЕМИЯ

EPIDEMIC

След като губят файловете на ноар озаглавен “Ченгето и Курвата”, сценаристите Ларс фон Триер и Niels Vørsel (във филма всеки е с истинското си име) спешно трябва да оправдаят инвестицията на американския си продуцент. Едва от 12 страници, новият им филм бива вдъхновен от чумната епидемия в средновековна Европа. Главен герой е д-р Месмер, който самоотвержено напуска укрепената в суеверия и предразсъдъци академична общност, за да изследва заразата в реални условия. Редом с  идеалите в медицинското куфарче пътува и вирусът, така че от евентуален спасител, Месмер се превръща в д-р Смърт; последна спирка за всеки, който го срещне.
Заети със сценария авторите не забелязват, че епидемията за която пишат реално плъзва около тях. На гала вечеря, за да притъпят първоначалното разочарование на своя продуцент, Ларс (попил маниерите на Йорген Лет ) и Нилс представят дама, която под ръководството на хипнотизатор изпада в транс и започва да свидетелства от първо лице за автентичността на проекта и съответно, да въвежда неподозиращите присъстващи в собствената им зловеща участ.
Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Nymphomaniac: Vol. 2 тъпче табута и слага точка в трилогията за депресията на Триер

Nymphomaniac: Vol. II

Сгъстена и остра (фриволното ухажване от първата част е изиграло ролята си) Nymphomaniac: Vol. II продължава с погрома, който любовта към Шая Лабьоф  нанася на Шарлот Генсбур. Оргазмите и удоволствието от секса са останали в бунтарските години. Празнината* е запълнена със самопризнания в група. Джо отстоява мистичното нимфоманка, а не прагматично плоското sex addicted. Подтиците са елиминирани, но въздържанието не лекува природата. Природата не изпитва вина. (В този смисъл влиянието от Антихрист не се изчерпва само със сцената с детето пред отворения прозорец.)

За да възстанови чувствеността си, Джо се подлага на сериозни дози болка при SM професионалист (Джейми Бел). Наказва желанието с 40 камшика на голо. Както римокатолическата църква е олтар на страданието, вметва Селигман с ръка върху икона по Рубльов (пак Тарковски).
В една от ловните вечери Триер облича Джо като Пианистката на Ханеке. Защото систематичното себеунижаване е афродизиак. Аморалността е афродизиак. Афродизиак е и стъпкването на табутата. Най-големият в пост-християнския свят.

Срещата с енигматичния колектор на дългове Уилям Дефо** дава бизнес на Джо, който капитализира опита й с мъжете. Опит, без който интуицията й не би могла да изтръгне сълзите на Жан Марк Бар, например. Подобно на Валмон, Дефо манипулира инстинктите й, и й внушава нуждата от наследник в нелегалния занаят. Mia Goth е същият сексуален изгнаник. Отрезвително огледало, грубо поемащо илюзиите на Джо.
Криво, самотно на върха, Шарлот намира сродното дърво, за което баща й (Крисчън Слейтър) я беше подготвил.

Прочети още »

4.50 avg. rating (91% score) - 4 votes

Nymphomaniac: Vol. 1 – смущаващ, скандален и чудовищно интелигентен

Nymphomaniac: Vol. I

If I asked you to take my virginity, would that be a problem? Nymphomaniac: Vol. I

В една дъждовна вечер старият ерген Селигман (Стелан Скарсгаард) открива Джо – Шарлот Гинсбург (Антихрист, Меланхолия) в безпомощно състояние. Под звуците на Рамщайн, евреинът приютява пострадалата у дома си и я насърчава  да му разкаже, кое я кара да мисли, че е лош човек, заслужаващ положението си. Началото на сексуалната си хиперактивност, нарочилата се за нимфоманка Джо поставя в далечната си двугодишна възраст.
Селигман й показва кукичката от тази версия на плаката. Разкрива й поведението на рибите в риболова, наръчник за което бил детската му библия. Паралелно вметва, че преди да се превърне във възрастно, което да лети и търси екземпляр за чифтосване, нимфа се нарича малкото у някои насекоми.
Въдичарката Джо опровергава естествоизпитателската му теза с детайлен разказ за серия от дръзки секс акции.
Стейси Мартин като младата Шарлот, е скини ученичка с мързеливи клепачи и ненаситна вагина.  С приятелката си по революция изчукват цял влак в състезание за шепа бонбони; сперма в лицето на лицемерната любов.
Селигман направлява изповедта за чудовищното съзряване с парадоксално забавни коментари; флегматични порно хапки в интелектуален сос. Свързва бройките й с числата на Фибоначи, говори й за делириум тременс, за смъртта на Едгар Алън По, за божествения Йохан Себастиан Бах, за полифонията, за това че човечеството се дели на хора, които си режат ноктите от лявата към дясната и от дясната към лявата ръка. По някое време има намигане към Джоузеф Хелър с цитат за краекожията на обрязаните в историята, които подредени в линия стигат до Марс.
Епизодът с полифонията е кулминационен. Джо прави интродукция на трите основни пенис-мелодии в своето юношество девичество и споделя защо преосмисля антилюбовния манифест.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Меланхолия – Триер дърпа шалтера на Земята

Melancholia

Меланхолия (2011)

Кирстен Дънст, Шарлот Гeнсбург, Земя и Меланхолия са четирите планети от чийто сблъсък избухва новият Ларс фон Триер. Откриващите (около 15мин.) кадри в  Melancholia  резюмират в в почти замръзнал каданс целия филм.  Построен в перфектна композиция, кадър по кадър апокалипсисът на земята набира сила, красив и мистичен като картините на прерафаелитите, на които има дословни реплики.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote