Тагнат с Куентин Тарантино

Джейми Фокс и Франко Неро в Джанго-машината на Тарантино

“Да паднеш не е нито страшно, нито срамно. Но да останеш проснат на земята е и двете.”
Конрад Аденауер

Django Unchained

1958, две години преди Гражданската в САЩ ексцентричен немец освобождава роб, който единствен знае как изглеждат търсените от него престъпници. Оформя се ефикасният бизнес тандем между д-р Шулц/Кристофър Валц и тренираният от него да убива бели хора за пари, Джанго/Джейми Фокс. Джанго с  нямо “Д” нито за момент не е забравял жена си, насилствено разделена от него и сега на свой ред иска да я намери и освободи. След като разбират че тя е в Кендиленд, имението на злокобния мосю Кенди/Лео ди Каприо двамата с Шулц се представят за купувачи на обучени за боеве негри. Развоят на събитията в леговището на звяра включва великолепно оркестриран разказ за отмъщение и стабилно поднесена любовна история. И двете преплетени в патетична спирала възпяваща Джанго и Брунхилда.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Болезнени въпроси и кърваво кабаре в Омразната осморка

The Hateful Eight / Омразната осморка (2015)

Ако някой може да говори по болезнени за обществото въпроси, без да рискува, то той непременно е нечий клиент; и следователно размишленията му не са свободни, а по-скоро поръчкови. Щом това се разбере, към тази позиция (на безопасно изказващия се) се устремяват най-банални доносници и интриганти (сикофанти). Николай Гочев

Дилижанс крета сред величествено заснежен Уайоминг само няколко години след Гражданската война. Пасажери са ловецът на глави Джон Рут/Кърт Ръсел и пленничката му Дейзи Домерг/Дж. Джейсън Лий  бързат към градчето Ред Рок. По пътя срещат бивш майор на страната на съюза и също настоящ ловец на глави(Сам Джаксън) и ренегат от армията на конфедерацията, твърдящ, че е новият шериф на Ред Рок. Подгонена от буря, “покер”-четворката бърза към задължителната спирка на дилижансите в планински проход, галантерията на Мини.
Осмият филм  на Тарантино е нещо като личен осемхилядник. В същото време побива колчета и в съвсем нови кино-територии. Както останалите филми на Тарантино, и този е написан и режисиран изцяло от него. The Weinstein Company, от “Глутница кучета”, до “Джанго без окови” отново са партньор.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Всеки може да направи филм, стига да обича Reservoir Dogs

‘секи филм на Тарантино завършва като 5 пияни в Лада
интернет фолклор

Легендарната история на Слай с Роки(1976) е вдъхновение и упование за ранния Тарантино, че може да превземе бизнеса с режисура върху собствен материал. Вместо “Истински романс” Тони Скот е искал да купи сценария на “Кучета в резерв“, но Куентин го къта за себе си. Две години по-късно Оливър Стоун пък прави Natural Born Killers(1994), пак по сценарий на QU.
Та през 92-ра Тарантино разбива с шут портите на Холивуд. Малко филми имат успеха и значението на Reservoir Dogs. Постоянно в топ 10 на heist-movie-тата, без реално заснета гонка. 2011-та се появи даже Reservoir Cats, римейк само с жени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Crazy88 и бенда “5,6,7,8” са само 2 от култовите имена в Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител. С нея Куентин отваря  широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери. Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска ерудиция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes