Тагнат с Кристен Бел

The Room и Катастрофалният артист

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Forgetting Sarah Marshall

Forgetting Sarah Marshall

След шестгодишна подозрително стабилна връзка, тиви музикантът Питър Бретър (Джейсън Сигъл, Позабременяла) се приземява по очи изритан от телевизионната звезда Сара Маршал (Кристен Бел, Вероника Марс). Включването сексброяча в черния тефтер не успокоява Питър и той отива да ближе рани на най-малко подходящото за целта място – Хавай. Там естествено е и Сара, с  перфектното си ново гадже- Алдъс Сноу – разглезена английска инди рок звезда.  Хленчещият на рамото на персонала Питър не остава задълго на сухо и завързва познанство с рецепционистката на Търтъл Бийч Хотел Рейчъл- Мила Кунис. Следват ситуационни смешки предизвикани от кръстосването и преконфигурациите на четворката. Не стига това, ами и музата озарява Питър и той най-накрая дописва либретото на многострадалната си рокопера Dracula- Taste of Love. “Беквокали” в серенадите са Пол Ръд и Jonah Hill (Superbad).

Прочети още »

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes