Тагнат с Кейт Бекинсейл

Петорката на седмицата

Със сценарий, в който болен учен клонира преждевременно починалата съпруга и издевателства после над екземплярите от бройлера Elizabeth Harvest не напуска комфортната сянка на Ex Machina и концепта и стайлинга на “Кожата, в която живея” на Алмодовар. В маниерното преследване на образците обаче са и основните (чисто визуални) достойнства на продукцията.

След шпионския трилър “Червената лястовица” с Дженифър Лорънс In Darkness / В мрак (2018) е поредното заглавие в жанра, зорлем разписано специално за жена – послетрус на #metoo. Единственото което заслужава да бъде помнено оттук е името на Жан Бижвое – страхотен актьор известен от „Прегръдката на змията“, криминалния сериал „Peaky Blinders“ и непроницаемо смущаващата трилър-драма „Borgman“.

Loving Pablo не добавя нищо ново за епопеята-Ескобар след сериала Narcos, далеч е даже от качествата дори на една от сериите му. Зад щедро насипаната нарко-терминология и широкия континентален размах в екранизираните операции на колумбийския картел се крие същото нищоказване от каквото страдат повечето биографични кино-разкази на селебритита. Бардем-Крус чисто и просто злоупотребяват в цеденето на хайпа по своята двойка и по тази която са наети да пресъздадат.

Mary Shelley (2017) научаваш, че великото си произведение авторката написва едва 18 годишна и публикува анонимно, с предисловие от любовника си – известният английски поет Пърси Биш Шели – по това време е немислимо неизвестен автор, камо ли жена да пробие току така. Тежкият й/им живот е представен изчерпателно – приятелството с другата лирическа звезда Лорд Байрон, търсещото скандала консервативно общество, материалната цена да бъдеш романтик. Мери и Пърси са нещо като Сид и Нанси – естетически хулигани, мечтатели с гностическо отвращение от материалния свят.
Казват че ‘Gothic’ от 86-а припокривал изцяло темата и бил по-добър. Не знам, Дакота Фанинг ми се вижда прекрасна в трупането на контекст необходим за раждането на “Франкенщайн“, а и подадените посоки за интерпретация не са скучни. Генезисът на чудовищата е сама по себе си чудовищно интересна тема.

The Only Living Boy in New York (2017)

Момче с бълбукащи хормони, дремещи писателски амбиции и несръчни умения в любовта среща в лицето на своя съсед загадъчен ментор. Джеф Бриджес го окуражава в осмислянето на чувствата и преодоляване болезнените заблуди на възрастта. Това на пръв поглед. Терен за упражняване на житейските уроци са отношенията в собственото му семейство. Баща му(Пиърс Броснън), бивш писател и настоящ издател има таен романс с младата и секси Кейт Бекинсейл, а съпругата, Синтия Никсън (много добра, с “чудесно” биполярно разстройство тук), държи, без да го е искала всички на каишката на вината.  Разказът се развива според правилата на привличането. Момчето без колебание премества интереса си от мацката, по която гасне в началото към леглото на въртиопашката на баща си – асансьор за крехките му самочувствие и мъжественост, и  по този начин размества залозите в играта. Асансьор за предсказуемия дотук сюжет е доста умно разписаният и подплътяващ фриволните тръпки бекграунд на възрастната тройка. Двайсет години по-рано героите на Бриджес, Никсън и Броснън са неразделни приятели и “най-самотното момче”, плод на това приятелство, днес ежедневно удостоверява съдбовността на решенията им. Разкриването на миналото във второ и трето действие на свой ред размества залозите на масата и придава нов смисъл в текущите избори.

 

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Зов за завръщане

Total-Recall

Гъстите вежди на Колин Фарел заменят мускулите на Арни в римейк на сай-фай класиката от началото на 90-те.
Визуална наслада във футуристичния ролеркостер внася и Кейт Бекинсейл, взела без остатък сексапила на Шарън Стоун от оригинала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Nothing But The Truth

Nothing But The Truth

Кейт Бекинсейл- Рейчъл Армстронг списва колонка в Капитал Сън Таймс. Нейна статия разкрива агент на ЦРУ (Вера Фармига). Статията и спечелва номинация за Пулицър и едногодишен арест. Правителството иска източника й на информация. Тя не го дава. Прикриването му застрашава националната сигурност. Така представя нещата независимият прокурор Мат Дилън – Патън Дюбоа, твърдо решен да пречупи принципите на журналистката.  Последните костват  развод за Рейчъл и попечителството над сина й. Също така, тормоз в ареста и двугодишна присъда във федерален затвор.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Everybody’s Fine

Everybody’s Fine

При все протяжния си стил на преразказ, Everybody’s Fine на Kirk Jones е повече от предколеден семеен филм, най-малкото защото изобщо не е “хепи”.
Франк – Де Ниро, е пенсиониран кабелен техник, който осем месеца след смъртта на съпругата си предприема пътешествие за заздравяване на връзката с четирите си пръснати в Денвър, Чикаго, Ню Йорк и Лас Вегас деца. През прозорците на автобусите и влаковете го наблюдава делото на живота му –  реещите се от стълб на стълб километри жици. Кабелите с които Франк е изучил децата си, проводниците които през цялото време озвучават техните обезпокоени от внезапната му поява гласове.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote