Тагнат с изабел юпер

Happy End

…разказваме за действия, но никога за душевни състояния. Не че не съществуват, но ние не се спираме на тях. Отчаяни герои, но не непременно тъжни. Ален Роб-Грийе

Mихаел Ханеке замалко да вземе трета Златна палма в Кан през 2017-а, но критиките към Happy End в уморено автоцитиране и че не е достатъчно различен, за да е достойно продължение на Amour (2013) явно са повлияли на журито, в полза на Квадратът/The Square. Отново имаме дисфункционално, разлагащо се отвътре буржоазно семейство от град Кале, със всичките грехове към човечеството, вървящи с парите му. Глава на семейство Лоран е Георг, 87 годишният Жан Луи Трентинян, който иска да се самоубие. Ежедневно му прислужва натурализиран африканец(мароканецът Hassam Ghancy). Семейството му се явява смислов контрапункт на зеещата от всяка врата и уста празнота в гротескното с подредеността си имение. Да се самоубие впрочем иска и 13 годишната внучка на Георг Ив (страхотна Fantine Harduin), необратимо деформирана от среда на традиционно потискани чувства и лъжи. Филмът започва и свършва с покъртителни видеа от телефона й – препратка към “Benny’s Video” и калената в родителски комплекси жестокост на децата от The White Ribbon, 2009. Покъртителна е и сцената, в която Георг и Ив, най-младият (като изключим новородената й сестричка, която така или иначе у никого не буди радост) и най-възрастният, двата края на  родовото “въже” споделят един на друг как са отнели или опитали да отнемат живот. Историята на Георг започва от финала на “Amour“, в който спира дъха на съпругата си в индивидуален, нетърпящ обществени възражения акт на хуманост. Опитите на Ив да трови хора и животни с антидепресанти правят историята й много по-мрачна.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Amour

 Amour movie

Шестнайсетините в престото бяха невероятни. Какъв финес! – казва в началото на Любов възрастна дама на своя възрастен съпруг, след концерт на нейн бивш възпитаник. Домът им, приютил стотици книги, роял, картини и други знаци на интимност ги е посрещнал с разбита ключалка. Анонимно предизвестие за приближаващия удар, когато първият микроинфаркт на Ани ще сложи началото на най-големия, истинския обир; грубо, без възможност за диалог, както в един или друг момент небето се срутва върху главата на всеки.
Животът на Ани и Джордж бива изнесен от на части пред очите им. Външните хора се възхищават от лоялността на съпруга към обещанието, което е дал да не я връща  в болница; дъщерята (Изабел Юпер), с накърнено честолюбие от липсата на изход, го навестява, само за да демонстрира съпричастност с упреци.  На два пъти заблуден гълъб влиза през прозореца и се разхожда из коридорите. В тихите стъпки на птицата се чуват преглътнатите сълзи, скритите белези от разрухата; ужасът от нормалния ход на нещата.
Улавянето на гълъба е единствената ситуация, над която Джордж има контрол, поне за малко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Пианистката

La pianiste

“Колкото по-отвратителен е животът ни, толкова повече държим на него; за нас тогава той се превръща в протест, в едно непрекъснато отмъщение” Мишел Уелбек

 

В  La pianiste тиктакащата бомба на Ханеке е четирийсетгодишна доброволно отвлечена от от майка си жена, която държи BDSM аксесоари под леглото и воайорства секс двойки. Автоомразата я прави смразяващ ученици и учители педагог, който знае всичко за страданието на авторите, които възпроизвежда и който свири музиката им със същата хладна вещина, с която мастурбира в порно кабини.
Беноа Мажимел е младият специалист по слаб ток, чийто нагон я нарочва. Учителката го отблъсква като му връчва в писмен вид инструкции как да я третира. Уви, в момента, в който почти се е справила с паталогичните си импулси, униженията на които е подлагала хокеиста/пианиста/инженер, се връщат със силата на удар в стомаха. Макар разминаването и обречеността да са по дифолт, безизходността и самотата бодат като ножа, с който пианистката извършва сартъров жест.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes