Тагнат с Бруно Ганц

4 филма с тотален бестиарий и чернобял стайлинг за украса

Beast (2017)
Beast е oт филмите, в които жертвата на сайкото се оказва по-манипулативна и с много по-могъща психопатология. Въпросът, в кой момент и как ще стане ясно това различава хубавия от посредствения филм в тази схема. В случая уклонът е социално-психологически и обществото, средата култивирала девиациите обира негативите. Умна и нюансирана продукция на Michael Pearce. Титулярите Johnny Flynn и Jessie Buckley са на място.

Los Perros / Кучета (2017)
Кучета не е филм от сорта, какво става когато се влюбиш в неподходящия човек, въпреки, че точно това става. Мястото би могло да бъде всяка една държава от Латинска Америка. Богата наследница – галеристка, се завърта покрай инструктора си по езда, доста по възрастен бивш военен с тъмно минало. Последният се намира в точещо се от години дело, за извършени престъпления срещу човечеството по време на влядял страната диктаторски режим. Нещата обаче не са черобели нито в прозихода на момичето – фамилията й е богата именно заради връзки с диктаторския режим, нито при инструктора за езда, чиято вина не е по-голяма от всеки друг послушен  подизпълнител. Сложен морален казус, заснет сурово и миналистично, без мелодрама.

Trainwreck / Тотал щета (2015)
Тотал щета е на Джъд Апатоу, съответно знаем какво да очакваме. Всичко се върти около разтропана чъби нюйоркска журналистка(Amy Shumer), раздвоена между безразборния секс и биричките (явно чудо голямо). Споделя зад кадър тарикатстки, за тоз и онзи с макро детайли. Шефът (страхотна, където и да я поставиш Тилда Суинтън) в ала Космо списанието й възлага статия, която я сближава с опериращ баскетболните милионери медик. После иде идеята за моногамността и.. сещаш се. Бил Хадер е уникален чеп (напомня Джони Ноксвил от Kickass), но в този апатоу специално, смешките са ниска летва.

The Party / Партито (2017)

Партито на Sally Potter (Orlando) е камерна, пронизана както обичат да казват от съвременни неврози драматична пиеса. Напрежението се трупа и избухва в една единствена стая. Домакин на партито е Кристин Скот Томас – партиен функционер, току що получила доверието на електората си. Мъжът й, учен и писател, Тимъти Спол(гений) е във видимо неуравновесено положение, но това не спира празничния устрем, който прървоначално гостите внасят. Сред тях е Килиън Мърфи- нервен и експлозивен, с питолет в гащите, лесбийска двойка чакаща инвитро-тризнаци, както и Патриша Кларксън(Sharp Objects!) и милият Бруно Ганц – всеки с ярко отличителен характер и остри позиции по всичко. Оттам насетне действието разгръщат серия от малки и големи взриве, във великолепна последователност. И да, краят е неочакван.

 

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Катранено чувство за хумор и Бруно Ганц в По реда на изчезване

In Order Of Disappearance

Докато гледах изобретателно абсурдните ситуации в европейския Kraftidioten (на английски много повече The Power Idiot, отколкото In Order Of Disappearance) си дадох сметка колко далеч стига сянката на братята Коен, колко неподражаемо е катраненото им чувство за хумор.
Най-важното, което може да се каже за Kraftidioten е това, че е дело на Hans Petter Moland- автор на A Somewhat Gentle Man и Aberdeen, и трите със Стелан Скарсгаард, към който сме категорично пристрастни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Джеръми Айрънс разплита поствоенни драми в Нощен влак до Лисабон

BASIC

Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази…/ Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
Паскал Мерсие, “Нощен влак до Лисабон

последните думи на Сократ: „Би трябвало все пак да знаеш, Критон, че неправилното изразяване наранява душата.” Да агонизираш и да мислиш за езика – не е ли прекрасно.

 

Решен да открие кой е Амадеу де Прадо, автор на романтичното четиво останало у него след знаменателна среща с отчаяна непозната, швейцарският езиков професор Реймънд Грегориус (Джеръми Айрънс) напуска ученици и университет, за да хване заглавието на филма. Неконтролиран импулс, който обикновено ужасява до смърт хората посветили се на хуманитарните науки.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Съветникът – “Не можеш да спреш това, което идва”

 the counselor

Светът, в който искаш да поправиш грешките си е различен от света, в който си ги направил. Да ги приемеш е единственото нещо, което можеш да направиш.

От началната омайна сцена с Пенелопе Круз (бременна на снимките) нататък, Съветникът е нищо повече от катастрофа на каданс – всичко лошо, което се случва е предварително изговорено и изглежда неизбежно. “Не можеш да спреш това, което идва”– каза един олдтаймер на Томи Лий Джоунс в Няма място за старите кучета.

Съветника е лаконичното, и с всяка изминала минута все по иронично име, с което назовават Майкъл Фасбендер, адвокат решил се на незаконна сделка в мафиотско Мексико. “Когато изследваме диамант ние  търсим единствено неговите несъвършенства.” Разговорът му с търговеца на диаманти Бруно Ганц е толкова многозначителен, че слага алегорична шапка на уж криминалната история.

Напрежението е на уестърн, камерата е в стил Traffic; съвсем на място е и камеото на двамина от Breaking Bad. Брад Пит и Хавиер Бардем са колоритни и словоохотливи по тарантиновски образи, които многократно предупреждават своя приятел за възможните последствия от това, в което се забърква.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 6 votes

The American Friend – по Играта на Рипли от Патриша Хайсмит

The American Friend

The American Friend (1977)

The American Friend (1977, ФРГ, Франция) е “началото на прекрасното приятелство” между Вендерс, Денис Хопър (Palermo Shooting) и Бруно Ганц (Криле на желанието). Въпреки, че е всепризнат шедьовър, лентата  печели само две от филмовите награди на ФРГ през 1978-ма – за режисура и за монтаж. Седем известни режисьора биват ангажирани от Вендерс в каста от крими типажи, включително Nicholas Ray, Sam Fuller, Gérard Blain. 

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote