Тагнат с Асен Блатечки

Светослав Тодоров

фото: Калина Иванова, личен архив Светослав Тодоров

Подобаващото интро за Светослав Тодоров задължително минава през поименно отдаване чест на професионалните му занимания и интереси – журналист от екипа на “Икономедиа”, ядро на DJ проекта Indioteque (платформа за концерти на чуждестранни групи в София на почти девет години) и автор на художествена проза. “Хората, които заспиваха сами” излезе преди три години, а отскоро се радваме на съвсем пресния двуезичен zine “Десет разговора”. Историите са преведени от Владимир Полеганов, има фотография от Калина Иванова и Драго Горанов, бонус е “поетичният ремикс” на Веселин Геренов. Ако си съобразителен и пъргав, с бройка от зина може да излезеш от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, Ателието и Bare Hands Society. Казах ли, че разказите му са превеждани на (засега) английски, сръбски и хърватски? Но всичко гореказано би било само сухо инфо, ако зад него не стояха завидна работоспособност, будеща спонтанно неудобство осведоменост и предразполагащите лекота и привидно безгрижие. Селективното му любопитство и въоръжената с критичност добронамереност дефинират качествения разбор на/в духа на времето. С две думи общият ход на нещата не ти генерира непоносима тревога, когато знаеш, че Светослав е наоколо.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Съдилището

Sudilishteto

Безработният Митьо (Асен Блатечки) трябва да събере седем хиляди евро за четири седмици. Мандрата, която обслужва с цистерната си фалира и съдия изпълнител е на път да отнеме ипотекираната му къща. Кредитът е трябвало да спаси болната му жена. В нейна памет някогашният граничар  мълчаливо гради чешма. В издълбанa думa oт епитафията на чешмата липсва пълен член. Митьо е гравирал Живота, вместо Животът. По същият начин соц. режимът е осакатил всяко едно семейство в обезлюдяващото село.  “Махнаха границите и хората се пръснаха; а в тези граници аз пазех достойнството им! Носталгията е на Капитана (Мики Манойлович), садистичен старшина в заставата на Митьо преди и садистичен ръководител на канал за бежанци сега.
Преди да ги транспортира в цистерната, Митьо води бежанците през пълноводната Марица и после през Съдилището – скала, от която в бездната българи са били бутани от гърци, турци и светли социалисти. (Историята режисьорът научава в района на Рудозем; във филма въпросната скала е рампата “Орлово око”, част от връх Свети Илия.) Почивки правят в останките на заставата, чийто стени още носят червената пропаганда. През това време синът на Митьо Васко (тълкуващ Библията, гневно-тъжен Ованес Торосян) бавно разплита историята на затулено 88-ма година убийство на двойка германски туристи.
Последният рейд на Митьо закономерно води до изпълнителни присъди на Съдилището, както и до шанс, новото поколение в лицето на Васко, да излезе на чисто с миналото, без да бяга през граница.
В мизансцена са Ина Николова- гадже на Васко; Зуека – помак, каналджия и Параскева Джукелова – Кера(страхотна), по чийто невъзможен романс с Митьо синът ревнува.

Прочети още »

4.33 avg. rating (88% score) - 6 votes

Стъпки в пясъка

Footprints in the Sand

След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България . Катализатор на бягството му  зад граница сa разочарования, любов, “потомствена”  неудовлетвореност.  На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала. Дългият  ретроспективен разказ на Бърнев описва всички подводни камъни, в които се е блъскал преди съдбата го изхвърли обратно на родния бряг. След него, тоест в края на филма, Велко и компания го скланят да отиде във Видин и да Я потърси. Останалото се подразбира.
Прочети още »
5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes