Сезон след сезон „Better Call Saul“ затвърждава представата за перфектното шоу. При все че всички знаем как завършва „spin-off“-а на „Breaking Bad“, удоволствието от играта на Боб Оденкърк и неговия Джими МакГил са гарантирани. Всеки епизод изненадва със находчивост и оригиналност във всеки аспект – от кинематография, през музика до диалог, ритъм и дълбочина на изграждането на персонажите. Свидетели сме на сякаш неизбежната транформацията на объркания и уязвим, търпящ постоянно удари и щети Джими в нетърпеливия и нахъсан да успее на всяка цена адвокат Сол Гудман.

По убедителен и печелещ симпатиите начин развитие търпят всички добре познати персонажи във вселената на Винс Гилиган. Всяка сцена е натоварена визуално с лаконичен разказ, превръщаща телевизионната продукция в кино от висока класа. Във всеки един момент сме свидетели на крайъгълни моменти за основните сюжетни линии и герои. Детайлите къде се чупят стратегиите за хакване на правилата са поднесени умно, виждаме какво струват компромисите, какви са последствията от игнориране на знаците. Елементите на криминална драма, комедия и трилър са в баланс и работят единствено за обогатяване на психологическия интериор на галерията от пълнокръвни образи.