Rock’n Roll


В Rock’n Roll / Вечно млад (2017) двойка актьори споделят живота си, но не и популярността.  Той е със симптомите на обичайната за възрастта(42)криза, страда момчешки по мачо ролите и женското внимание, които вече не получава, иска да създава изкуство, а пък е затънал в посредственост, бит и сериали. Тя наопаки е успешна, търсена; тренира квебекски диалект за филм на Ксавие Долан и гледа зеленчуци вкъщи, с лекотата с която си подхвърлят и детето. Марион Котиар и Гийом Кане играят със собствените си имена в пародия, самонадеяно жонглираща с връзката и професионалните кариери на двамата и с правилата на киноиндустрията  – стъклената им масичка у дома е вдигната върху четири статуетки “Сезар“, винаги е готино когато във филм видиш референции към художници и изкуство (За незапознатите с история на изкуството създателят на трофея César du cinéma е Сезар Балдачини, френски скулптор, част от вълната нов реализъм, известен с това че акцентира върху преоразмеряването, преобразуванетото (включително компресиране) на различни обекти. От най-известните му торби е „Le Pouce” или „Палецът”,1965-а, –  увеличено копие от отливка на неговия пръст, с височина от 1.85 метра).
Комедията Rock’n Roll от един момент нататък се изражда в гротеска, което, предполагам, за Кане е равносилно на критика към модата и вкусовете на най-ухажваното от всички индустрии парче на обществото – младите. С комплекс за нехаресване и страх от остаряване, от Гийом вдетиняване рязко забива към боди трансформация и изчезва под одеяла от анаболни мускули и лице напомпано като пуйка, плосък намек за упадъка на западната публика. Вместо публично остракиране, хълк-героят му става селебрити сред простите, според режисьора, подкукуросани от лошата Америка тийнове и получава така жадуваната слава и зелена светлина към Холивуд, oмразното място където жена му е пробила само с талант.

 

Апропо, Марион се забавлява откровено с имиджа си, само безкрайно дългото вживяване в гласните струни на Селин Дион е непоносимо. Трудно е да се прецени къде свършва френското чувство за хумор и къде започва авторската интенция, но резултатът е двуличен и незадоволителен. Кат’ не ми давате сезара, ш’ праа кебапчета – жалва се в телевизионни метафори Гийом. Да градиш история върху мейнстрийм клишета и в същото време да ги “сечеш” не е лъжица за всяка уста. Автобиографичното е слаб крепеж, дори и да си разхвърлял шоубиз приятелчетата си в мизансцена – братя Атал, Бен Фостър, Льолуш, Джони Холидей и др. Явно всички замесени намират проекта за рокенрол – секси и самоироничен. Жалко че Леа Сейду само се споменава. Щеше да бъде равносилна на естетическа хирургия за филма и да погали либидото на объркания зрител. На финала надменното чувство за европейско превъзходство избива неприкрито (Типично за неолиберала поведение – критикува придобитото и нехае за жертвите комуто това е коствало).  Двойката, вече еднакво поамериканчена и порно-комиксова триумфира в, уж подигравателни за реднека – потребител и законодател в боксофиса, пози. Rock’n Roll е имитираща креативност aмалгама, започваща от един, прерасваща в друг и плонжираща в коренно противоположен на очакваното ъгъл. Няма последователност на мисълта и нещо повече от декларативни скечове на тема “какво не е изкуство”.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)