Mother!

Mother! започва реалистично, с обещания за психологичен трилър. Той е писател, творец чакащ с нетърпение следващата искра вдъхновение, Тя пък със старанията си за уют и любов го задушава. Архетипната двойка енергично тушира вътрешните си проблеми на привличане и отблъскване в къща, достатъчно голяма и достатъчно тайнствена, за да натовари с алегорични смисли и одушеви всяка ситуирана в нея драма. Спиралата обаче се отваря, когато на вратата  се появява странен посетител. Никога не си предполагал , че ще видиш Ед Харис в подобна роля, същото важи и з а добавилата се към картината Мишел Пфайфър. Следват бързи жанрови намигвания към хорър образци в ескалираща градация. Всичко виждаме и чувстваме през физическите реакции на Дженифър Лорънс; двамата с Поета Бардем, буквално и преносно правят страшни роли. Третото действие напуска радикално стратосферата на реалността и подготвя шокираните ни очи за фантастичната кулминация на авторовото послание.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Три билборда извън Ебинг, Мисури

Преди етикетите за черно крими, извратена комедия или комедийна драма Three Billboards Outside Ebbing, Missouri е преди всичко мощна мускулеста драматургия в три действия, в синхрон с числото в заглавието. Мартин Макдона (В Брюж, Седем психопата, Six Shooters) никога не е слизал от нивото си, но с този проект вдига летвата. Харолд Пинтър приживе го сравняваше с младия Едуард Олби, с Дейвид Мамет. На историята за загубила близък и търсеща отчаяно справедливост жена Макдона попада случайно, прочитайки я в обява на улицата, следват години на зреене, прецизиране. Писана специално за нея, главната роля увенчава като корона главата на Франсис Макдорманд. На 60 години познатата от почти всички филми на братя Коен актриса разполага са достатъчно опит за да облече яростта на героинята си в достоверна и крайно достойна форма. Жена отстояваща със сила своята истина е рядкост в киното и тук не говорим за топнали се в азиатския екшън секси кралици като Никита, Ума Търман и други графични томбрайдърки. Говорим за олдскул  във всеки смисъл на думата персонаж,нарочен за черна овца, който без хватки и трикове отстрана на режисьора има работа за вършене, има правда за отстояване, въпреки и напук на всички. Олдскул персонаж, който на всичкото отгоре трябва да бори и предразсъдъците, че е жена. Не случайно Макдорманд се вдъхновява от фигурата на Джон Уейн и неговото наследство, чете биографията му от кора до кора и си личи. От уестърн банданата през коктейлите молотов до езика – груб, рязък и вкопан в земята, която трепери под гнева и – арсеналът й звънти до последния детайл. Пасивното провинциално градче е огледало за манталитета на малките общности, в които времето и скланянето на главата са пенкилер за всяка болка и нещастие.

Прочети още »

3.57 avg. rating (74% score) - 7 votes

Светослав Тодоров

фото: Калина Иванова, личен архив Светослав Тодоров

Подобаващото интро за Светослав Тодоров задължително минава през поименно отдаване чест на професионалните му занимания и интереси – журналист от екипа на “Икономедиа”, ядро на DJ проекта Indioteque (платформа за концерти на чуждестранни групи в София на почти девет години) и автор на художествена проза. “Хората, които заспиваха сами” излезе преди три години, а отскоро се радваме на съвсем пресния двуезичен zine “Десет разговора”. Историите са преведени от Владимир Полеганов, има фотография от Калина Иванова и Драго Горанов, бонус е “поетичният ремикс” на Веселин Геренов. Ако си съобразителен и пъргав, с бройка от зина може да излезеш от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, Ателието и Bare Hands Society. Казах ли, че разказите му са превеждани на (засега) английски, сръбски и хърватски? Но всичко гореказано би било само сухо инфо, ако зад него не стояха завидна работоспособност, будеща спонтанно неудобство осведоменост и предразполагащите лекота и привидно безгрижие. Селективното му любопитство и въоръжената с критичност добронамереност дефинират качествения разбор на/в духа на времето. С две думи общият ход на нещата не ти генерира непоносима тревога, когато знаеш, че Светослав е наоколо.

Прочети още »

3.33 avg. rating (71% score) - 6 votes

The Last Tycoon

The Last Tycoon (1976) e по едноименния последен, издаден посмъртно роман на Ф.С. Фицджералд. Скот започва “Последния магнат” 1939-а, но на 21.12. 1940-а умира и оставя романа си за Холивуд незавършен. Фицджералд e агонизирал в студиата. „Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“ – пише той на дъщеря си. Горещо препоръчвам великото му есе “Крахът

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

3.33 avg. rating (71% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

3.33 avg. rating (71% score) - 6 votes