Веркмайстерови хармонии


Werckmeister Harmonies

В момента някой чете: Vanishing Point / Точка на изпаряване

Историята на Werckmeister Harmonies обитава скован от студ и мъгла анонимен унгарски провинциален град. В откриващия двайсеминутен кадър разказвачът Януш Валушка(Lars Rudolph) – юродив, сталкер, the holy fool на града илюстрира нагледно какво представлява слънчевата система, поставяйки обитателите на една кръчма в ролята на планетите.

werck-whale

Прелюдията е към основния конфликт – гостуването на мистериозен цирк с огромен препариран кит* и агит-проп зловещите сеанси на фанатично джудже, именовано Принца (напомня цирковото джудже от “Тенекиеният барабан”). Тъмната харизма на Принца в съчетание с екзотично-фантастичното присъствие на тоновете мъртва плът, на която Януш става апостол, отключват у местните неосъзната, но съвсем реална, стадна агресия. Черна комедия (и такова определение има), хорър или алегория – жанрът на всепризнатия шедьовър варира според гледната точка.

Дългогодишният тандем Бела Тар – Ласло Краснохоркаи (Торинският кон) е незаменима комбинация от единомишленици в изкуството. Пример за перфекционизма им е “отварящото” прищракване, което година и половина търпеливо чакат да “чуят”, търсейки идеалния площад за кадъра с фургона с кита. Резултатът – мрачна, протоевангелска поезия и меланхолична притча, единствена по рода си в съвременното кино.

 

* ценно инфо за прототипа на кита във филма, прочетох в блога на Стефан Иванов.

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by supercow on 23.07.2011 - 20:01

    Сценката в кръчмата е откопирана 1:1 от “Автобиография” на Бранислав Нушич:
    http://chitanka.info/text/3524/11#textstart – последните 20реда.

    • #2 by Anton on 23.07.2011 - 20:50

      да! благодаря ти за референцията

    • #3 by todor on 24.07.2011 - 21:39

      не е точно така, по-скоро е вдъхновена от разказа.

  2. #4 by Човекът on 26.07.2011 - 23:58

    двете нямат нищо общо, защото ракурсът е прекалено хтоничен, за да има някаква база за сравнение. В най-добрия случай може да пародира Нушич, но композиция и камера са толкова красиви и съвършени, че по-скоро не. На сайтът има преведено интервю с режисьора – предлагам на автора да го прочете. Тогава би стигнал до заключението, че филмът е анти-евангелски, както “Сатанинско танго” е анти-месиански. http://www.youtube.com/watch?v=X786aArRRkA

  3. #5 by Anton Terziev on 27.07.2011 - 00:11

    Хей, Човекът, в пародията, която си постнал като линк какъв е ракурсът?

  4. #6 by Der Mann on 27.07.2011 - 09:42

    е, как какъв – протоевангелски и поетичен, с леко загатната меланхолия.

    • #7 by Anton Terziev on 27.07.2011 - 10:05

      ха-ха
      протопоздрави от мен

(will not be published)