Valhalla Rising (2009)

Nicolas Winding Refn: “Bronson” was essentially about realizing that art is an act of violence.

Гениално датско кино от класата на Апокалипто и Van Diemen’s Land на Оскар Рединг. (Апропо, постпродукцията на Valhalla Rising съвпада с със завършването на Bronson.)
Уникален, тук клишето е вярно, синтез между звук, картина и съдържание.

Намерен е предела между  психеделичната динамика и оглушаващата тишина. Резултатът хипнотизира и предразполага към транс изживявания. Tракът напомня Питър Гейбриъл от Последното изкушение на Христос. Подходът към сцените с насилие е без излишна демонстрация, а самите те се броят на пръсти, неочаквано за филм с етикети adventure и action fantasy.

За щастие Valhalla Rising отива много по-далеч. Общата композиция е разделена на глави със “старозаветни” подзаглавия, всяка една от които неумолимо тласка основните персонажи-викинги-кръстоносци, към духовна и физическа развръзка, в която развръзка

отговорите на екзистенциалните въпроси пристигат със скоростта, с която собствените им глави се разделят с тялото

твърди, остри като кремък, безцеремонно поднесени от устата на десетгодишно момче, спътник, глас и наследник на големия Мадс Микелсен.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Рефн oпределя Изгревът на Валхала като acid trip и своеобразна викинг-метаморфоза на трилогията си Pusher.

И въпреки че моделира сляпото око на Мадс по това на Кърк Дъглас от The Vikings, грам не се интересува от викингите. Kaзва още, че силно влияние му е оказал El Topo на Алехандро Ходоровски. Kaкво по-добро от това?

П.П

1. Забавен коментар от торент сайта замунда: “Само хора с психическо разтройство могат да харесат тоя сдухан филм. Скука – да заспиш, летаргия – да издивееш, безмислие и тишина(е па то никой няма реплики).”

2. Ето едно ново(09.06.2015) страхотно интервю на Рефн за Бронсън, за естетическите влияния от Кубрик, Pet Shop Boys и тн. !