Trip to Spain

“-Хайде да не говорим за ИДИЛ” – казва “Санчо” тук.

С Пътуване до Испания Майкъл Уинтърботъм затваря чудесно триъгълника след The Trip и Trip to Italy. Стийв Кугън и Боб Брайдън сменят мизансцена на хапливите си диалози и нарцистични моноспектакли с напечените калдаръми, миришещите на инквизиция крепости и превкусната и богата (на референции освен дестинации) култура на Иберийския полуостров.

Избиващата в смешен скепсис криза на средната възраст е гарнирана с препратки към подводните камъни в биографията на двамата актьори, опитващи да се помирят, всеки по своему с направените избори до момента. Сервантес е третия съ/участник в трипа. Коментарите по него са фино вмъкнати и конструкцията. Удоволствието на Боб и Кугън от носещия характера на изповед пърформънс е видимо толкова, колкото е осезаема и горчивата ирония в опита да задържат и преживеят отново спомена на младостта. Външният свят, в който са хвърлени техните котви, напомня за себе си в джобовете им постоянно.

Испания като туристическа държава е подмината, уважени са хората създавали памет. Количеството меланхолия и носталгия е дозирано преди ръба на чашата. Емоционалните крушения са изнесени без извикващ съжаление патос. Играта на двамата е нюансирана(осъзнавам оксиморона), преиграването и очакваните обичайни рефрени с невъздържани имитации – желани и по момчешки инфантилни и безотговорни, в най-добрия възможен смисъл на думата; умерен декаданс и стилизирана барокова украса – не, нямам нищо против.

Изобщо, много литература, музика, пластове и Тери Гилиъм в една лека и непретенциозна, но умело дирижирана и изчерпателна към смисъл и съдържание форма. Кеф би бил за всеки киноман.

Сервантес и испанската култура "одраскани" от двойка англичани в криза на средната възраст

“Хайде да не говорим за ИДИЛ” е реплика с двойно дъно на Брайдън и красноречиво изразява мнението на Уинтърботъм по начините – а не дали, подчертавам, да ангажираш киното си с проблемите на деня. Защо с двойно – от една страна героите му хедонисти – презадоволени и разглезени дърти медийни звезди само пият, ядат, флиртуват и подмятат вътрешноцехови лафове като възпитаници на НГДЕК, от друга страна обаче е подтекстът с няколкото века подчинение на исляма на полуострова, инфилтрирано съвсем сериозно в наратива от Уинтърботъм, съответно смешките с маврите, мюсулманите и цивилизационния армагедон не са и половина толкоз смешни вече. Метаслепването любимо на арта като цяло, на фикция и реалност освен демоснтрация в ловкост и ерудиция хвърля директни паралели към настоящето и сочи болни въпроси. С една дума – залез, монтипайтъновски прикуел на Sоumission на Уелбек. Но за да тушираме параноята може да се погледне и така – нищо ново спрямо предходните два епизода – просто енергично помпане на вода от същия кладенец в сечението на друг меридиан и паралел.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.