Ще успее ли и днес да “закове” задника на някоя невярна супруга или съпруг, е въпрос от първостепенна важност за благоденствието в Лос Анджелиската кантора на частен детектив, Джейк Гитис-Джак Никълсън. Сам преследван от демони и минало, Джейк по емпиричен път се е сдобил с нужните разбиране и подход  към чуждото нещастие, а лъжливата човешка природа отдавна не му носи обрив от възмущение.

( Размишленията му за професията са сродни с тези на частния детектив Рони Улсен в “Очите на Сталин” на Ингвар Амбьорнсен и на Чарлс Буковски в “Криминале”.)

Дуетът на Никълсън-Кайтел в The Two Jakes е толкова приятен за окото на киномана, колкото този на Пачино-ДеНиро. Още повече, че закъснялото продължение на Chinatown е режисирано от Никълсън.

Както повеляват клишетата в ноар-a, за препатилият стар котарак Джейк всяка улица в ЕлЕй отвежда към спомен за фатална жени (даже по-лошо, – за нея); меланхоличният наратив зад камерата е съпроводен от още по-меланхоличен саксофон, а гамата на лентата е в нюансите на скочът, който рядко кара чашата на Джейк,  да се чувства непотребна.

Всичко в кантората на Джейк е щяло да следва естественият си ход, ако един ден в нея не влиза неговият литературен антагонист с и не го забърква в сложен, съвсем не-литературен казус. Джейк 2- Харви Кайтел е амбициозен строителен предприемач, с избухлив като газ гризу характер, който играе с карти от няколко колоди. Притиснат от обстоятелствата и за да да отърве кожата, на Джейк Гитис не му остава друго, освен да свърши това, в което е най-добър. Докато го прави, с питие и цигара в ръка, той отърква ангорската вълна на Маделин Стоу (трепетно красива почти колкото в “Октан”), упражнява риториката си с нефтени магнати, играе голф и без да подозира, нарежда 2-3 страни в кубчето Рубик на собствения си живот.